Глицин
| Глицин[1] | |
|---|---|
|
Назив според IUPAC
Glycine
2-Aminoacetic acid |
|
| Назнаки | |
| Кратенки | Gly, G |
| CAS бр. | [] |
| PubChem | |
| SMILES |
|
| ChemSpider бр. | |
| Својства | |
| Хемиска формула | C2H5NO2 |
| Моларна маса | 75.07 g mol−1 |
| Густина | 1,1607 g/cm3 |
| Точка на топење |
233 °C (decomposition) |
| Растворливост во вода | 25 g/100 mL |
| Освен каде што е поинаку назначено, податоците се однесуваат за материјалите во нивната стандардна состојба (при 25 ° C, 100 kPa) | |
| Infobox references | |
Глицинот (со ознаки Gly или G) е алфа аминокиселина со хемиска формула NH2CH2COOH. Тоа е најмалата од 20 аминокиселини најдени како составни делови на белковините, кодирана со кодоните GGU, GGC, GGA и GGG. Глицинот е единствен меѓу белковинообразувачките аминокиселини по тоа што не е хирален. Повеќето белковини содржат само мали количини на глицин. Забележлив исклучок е колагенот, кој содржи околу 35% глицин. Во својата цврста, т.е. кристализиран облик, глицинот е супстанца со сладок вкус.
Содржина |
Добивање [уреди]
Глицинот се добива по индустриски пат на два начина. Првиот е со реакција меѓу хлороводородна киселина и амонијак:
- ClCH2COOH + 2 NH3 → H2NCH2COOH + NH4Cl
Вториот начин е со Штрекеровата синтеза на аминокиселини.
Биосинтеза [уреди]
Глицинот не е есенцијална аминокиселина. Кај животните, тој се синтетизира од аминокиселината серин, која пак се добива од 3-фосфоглицератот. Кај повеќето организми, ензимот серин хидроксиметилтрансфераза ја катализира оваа претворба со отстранување на еден јаглероден атом; за ова е потребен и пиридоксал фосфат:
- Серин + тетрахидрофолат → Глицин + N5,N10-Метилен тетрахидрофолат + H2O
Во црниот дроб на ‘рбетниците, синтезата на глицинот е катализирана со глицин синтаза (ензим кој уште се нарекува и раскинувач на глицин). Оваа претворба е повратна:
- CO2 + NH4+ + N5,N10-Метилен тетрахидрофолат + NADH + H+ → Глицин + тетрахидрофолат + NAD+
Физиолошки улоги [уреди]
- Глицинот е градбен блок на многу природни супстанци. Кај вишите еукариоти, D-Аминолевулинска киселина, клучниот прекурсор во синтезата на порфирините, се биосинтетизира од глицинот и сукцинил-КоА.
- Глицинот е инхибиторен невротрансмитер во централниот нервен систем, особено во ‘рбетниот мозок, мозочното стебло и мрежницата. Кога се активираат глицинските рецептори, хлоридот влегува во невроните преку јонотропните рецептори, предизвикувајќи инхибиторен постсинаптички потенцијал (ИПСП).
Литература [уреди]
- ↑ Merck Index, 11th Edition, 4386.
