Багратска катедрала

Координати: 42°16′38″N 42°42′15″E / 42.2773° СГШ; 42.7043° ИГД / 42.2773; 42.7043
Од Википедија — слободната енциклопедија
Багратска катедрала
ბაგრატის ტაძარი
Багратската катедрала во 2014 година
Основни податоци
МестоКутаиси, Имеретија, Грузија
Координати42°16′38″N 42°42′15″E / 42.2773° СГШ; 42.7043° ИГД / 42.2773; 42.7043
ПрипадностГрузиска православна црква
Архитектонски опис
Архитектонски типЦрква
Архитектонски стилГрузиски
Завршен11th century
Куполи1, преизграден
Службен назив: Багратска катедрала и Гелатски манастир
ТипКултурен
Условиiv
Прогласен1994 (18th сесија)
Отпишан2017
Број710
Регион на УНЕСКОЕвропа и Северна Америка
Неважечки статус
Службен назив: Багратска катедрала
Прогласенноември 7, 2006; пред 17 години (2006-11-07)
Број591
Предметен број на порталот за културно наследство9897
Датум на прием во регистаротоктомври 3, 2007; пред 16 години (2007-10-03)

Катедрала на Успението, или Кутаиска катедрала, попозната како Багратска катедрала (грузиски: ბაგრატი; ბაგრატის ტაძარი, или Багратис таѕари), ― катедрала од 11 век во градот Кутаиси, во регионот Имеретија во Грузија. Ремек-дело на средновековната грузиска архитектура, катедралата претрпела тешки оштетувања низ вековите и била реконструирана до нејзината сегашна состојба преку постепен процес кој започнал во 1950-тите, со контроверзните конзерваторски работи кои завршиле во 2012 година. Овие дела го поттикнале УНЕСКО да ја отстрани катедралата од списокот на светско наследство. Посебно обележје во сценографијата на централниот Кутаиси, катедралата лежи на ридот Укимериони. Се смета за една од четирите големи катедрали на грузискиот православен свет.

Историја[уреди | уреди извор]

Багратската катедрала била изградена во раните години на 11 век, за време на владеењето на кралот Баграт III, поради што била наречена „Багратска“, односно катедрала на Баграт. Натпис на северниот ѕид открива дека подот е поставен во „хронион 223“, односно 1003 година. Во 1692 година, тој бил уништен од топовски истрел истрелан од отоманските трупи кои го нападнале Кралството Имеретија. Инцидентот предизвикал уривање на куполата и таванот.

Конзерваторските и реставраторските работи, како и археолошките студии на катедралата започнале во 1950-тите под водство на грузискиот архитект Вахтанг Цинцадзе. Реставраторските работи на чело со Цинцаѕе биле поделени во шест етапи и продолжиле неколку децении до 1994 година.[1] Истата година во 1994 година, Багратската катедрала, заедно со Гелатскиот манастир, била вклучена во списокот на светско наследство на УНЕСКО како единствен ентитет. Во 2001 година, сопственоста на катедралата била пренесена од грузиската држава на Грузиската православна црква. Официјално, катедралата е посветена на Успението на Пресвета Богородица и тоа е нејзин главен празник. Во моментов е седиште на катедралата на митрополитот Кутаиски. Има редовни верски служби. На теренот има манастир, а јеромонасите служат како катедрални свештеници. Тоа е многу популарна местоположба за свадби меѓу локалното население. Исто така, често се користи како симбол на градот Кутаиси, како една од неговите главни туристички атракции.

Тековни државни и конзерваторски прашања[уреди | уреди извор]

Предреставрираниот источен ѕид на катедралата Баграти, виден во 2005 година со сè уште урнат таван

Во јули 2010 година, УНЕСКО ја додал Багратската катедрала на својот список на загрозени места на светско наследство делумно поради континуираната реконструкција, за која стравувале дека ќе влијае на структурниот интегритет и автентичноста на локацијата.[2] Дури и пред реконструктивните работи, во 2008 година ИКОМОС бил загрижен за влошената состојба на катедралата, но пофалил дека сите напори за конзервација на Владата не треба да вклучуваат вид на реконструкција што ќе влијае на историската вредност на местото.[3] Во 2011 година, УНЕСКО ги повикал грузиските владини власти да развијат стратегија за рехабилитација која ќе ги смени некои од промените направени на местото во последниве години, но признале дека овие измени може да бидат „речиси неповратни“.[4] Во 2013 година, архитектот Андреа Бруно бил награден со грузиски државен златен медал за неговата улога во реконструкцијата на Багратската катедрала и последователно бил признат за овој проект со Меѓународната награда за реставрација и конзервација на Универзитетот во Ферара Домус.[5][6] УНЕСКО ја отстранил Багратската катедрала од нејзините места на светско наследство во 2017 година, сметајќи дека нејзината голема реконструкција е штетна за нејзиниот интегритет и автентичност.[7]

Погребувања[уреди | уреди извор]

Поврзано[уреди | уреди извор]

Наводи[уреди | уреди извор]

  1. Bagrati Cathedral - Copy or Original, Tabula, 4 September 2012
  2. World Heritage Committee inscribes Bagrati Cathedral and Gelati Monastery (Georgia) on List of World Heritage in Danger https://whc.unesco.org/en/news/637
  3. UNESCO Report on the Mission to Historical Monuments of Mtskheta and Bagrati Cathedral and Gelati Monastery, Georgia, June 2–10, 2008.
  4. [1] Decision - 35COM 7A.29 - Bagrati Cathedral and Gelati Monastery (Georgia) (C 710), Paris, 7 July 2011
  5. ბაგრატის პროექტის არქიტექტორი დააჯილდოვეს[мртва врска], Rustavi 2, 23 March 2013
  6. Domus International Prize for Restoration and Conservation, ArchDaily, 12 October 2015
  7. UNESCO World Heritage Centre (10 July 2017). „Gelati Monastery, Georgia, removed from UNESCO's List of World Heritage in Danger“. unesco (англиски). Посетено на 14 July 2017.