Историски споменици на Новгород и околината

Координати: 58°32′N 31°17′E / 58.533° СГШ; 31.283° ИГД / 58.533; 31.283
Од Википедија — слободната енциклопедија
Историски споменици на Новгород и околината
светско наследство на УНЕСКО
МестоВелики Новгород, Новгородска област, Русија
Вклучува
  1. Историски центар на Новгород (запад) и Новгород Кремљ
  2. Историски центар на Новгород (исток) со Јарославовиот двор кластер и Богородица на знакот манастир
  3. Манастир Зверин и неговата околина
  4. Манастир Свети Антониј
  5. Предлошка:Лошо
  6. Црква на нашиот Спасител во Нередица
  7. Остатоци од Црквата Благовештение во Городише
Критериумкултурно: (ii), (iv), (vi)
Навод604
Запис1992 (XVI заседание)
Координати58°32′N 31°17′E / 58.533° СГШ; 31.283° ИГД / 58.533; 31.283
Историски споменици на Новгород и околината во рамките на европска Русија<div style="position: absolute; z-index: 2; top: Грешка во изразот: Непрепознаен интерпункциски знак „[“%; left: Грешка во изразот: Непрепознаен интерпункциски знак „[“%; height: 0; width: 0; margin: 0; padding: 0;"><div style="position: relative; text-align: center; left: -Грешка во изразот: Непрепознаен интерпункциски знак „[“px; top: -Грешка во изразот: Непрепознаен интерпункциски знак „[“px; width: Предлошка:ПолКарта Европска Русијаpx; font-size: Предлошка:ПолКарта Европска Русијаpx; line-height: 0; z-index:100;" title="">[[File:Предлошка:ПолКарта Европска Русија|Предлошка:ПолКарта Европска РусијаxПредлошка:ПолКарта Европска Русијаpx|Историски споменици на Новгород и околината|link=|alt=]]
<div style="font-size: %; line-height: 110%; z-index:90; position: relative; top: -1.5em; width: 6em; Грешка во изразот: Непрепознаен интерпункциски знак „[“">
Местоположба на во европска Русија

Историски споменици на Новгород и околинатае комплекс Светско наследство кој вклучува голем број средновековни споменици во и околу Велики Новгород, Русија. Локацијата е запишана во 1992 година[1].

Историја[уреди | уреди извор]

Новгород помеѓу 9 и 15 век бил еден од најзначајните средновековни градови Русија. Лежеше на трговската рута од Варангите до Грците и беше центар на Новгородската Република, која го опфаќаше најголемиот дел од она што моментално е северозападна Русија. Од 12 век, тоа беше пример за средновековна република, во која одлуките ги носеше вече – состанок на градското население – и се избираше принцот. (Единствениот друг руски град со слична организација беше Псков.) Новгород беше една од ретките области на Русија кои не беа погодени од Монголските инвазии, и затоа, особено, активен црковната градба продолжила во Новгород во 14 век, додека била застоена во остатокот од Русија. Новгород бил и седиште на архиепископот и важен културен центар. Најраните познати руски ракописи биле произведени во Новгород во 11 век. Руската архитектура на белиот камен и руското сликарство потекнуваат од Новгород и Псков. Еден од најважните руски средновековни сликари, Теофан Гркот, бил активен во Новгород.

Состав[уреди | уреди извор]

Следниве споменици се вклучени во локалитетот и се дел од светското наследство, Многу од предметите се управувани од Музејскиот резерват Новгород.

  1. Почва поставена помеѓу 9 и 17 век;
  2. Комора на аспекти, официјално наведен како ансамбл на Новгород Кремљ, 1433 година;
  3. Ансамблот на Дворот на Јарослав;
  4. Бедеми и ров на Околни Город, 14-16 век;
  5. Кулата Алексиос на Околни Город, 16 век;
  6. Црквата Свети Никола на островот Липно, 1292 година
  7. Црквата Нередица, 1198;
  8. Урнатини на Црквата Благовештение во Городише, 12 век;
  9. Ансамблот на Peryn Skete;
  10. Ансамблот на Манастирот Антониев;
  11. Црквата Свети Петар и Павле во Кожевники, 1406 година;
  12. Црквата Свети Петар и Павле во Славна, 1367 година;
  13. Црквата Теодор Стрателат на улица Ширкова, 13 век;
  14. Јуриевскиот манастир;
  15. Манастирот Зверин;
  16. Црквата Троица во Јамскаја Слобода (14 век);
  17. Црквата Свети Бласиј, 1407 година;
  18. Црквата Свети Никола Белец на Манастирот Свети Никола, 1312-1313;
  19. Црква на дванаесет апостоли, 1454-1455;
  20. Благовештение на езерото Мјачино, 1179 година;
  21. Црквата Свети Јован на езерото Мјачино, 1422 година;
  22. Црквата Свети Тома на езерото Мјачино, 1463-1464;
  23. Црквата Свети Петар и Свети Павле во Синичја Гора, 1185-1192;
  24. Благовештение, 1553 година;
  25. Црквата на Свети апостол Филип и Свети Никола, 1526 година;
  26. Црквата на Преображение на улица Илина, 1374;
  27. Црквата Свети Климент, 1520 година;
  28. Црквата Димитрија Солунски со камбанаријата, 1462 година;
  29. Црквата Теодор Стрателат, 1360-1361;
  30. Црквата Рождество на Красноје Поле, 1380 година;
  31. Манастир Знаменски;
  32. Манастирот Троица на Свети Дух, 1557 година;
  33. Црквата Свети Борис и Свети Глеб во Плотники, 1536 година;
  34. Црквата Свети Јован Евангелист на Витка, 1383-1384;
  35. Црква на Рождеството на Богородица на манастирот Михајлицки, 1379 година;
  36. Црквата Свети Михаил, 1557 година;
  37. Црквата Свети Михаил на Торг, 1300 година.

Наводи[уреди | уреди извор]