Забен камен

Од Википедија — слободната енциклопедија
Забен камен

Забен камен — плак што се образува со натрупување на неоргански материи (минерали). Минерализацијата на плакот се јавува главно во областите каде што се наоѓаат излезите на големите плунковни жлезди: паротидната жлезда - буквално во пределот на катниците, сублингвалната жлезда - јазично во пределот на секачите. Минерализацијата се јавува затоа што плунката е преплавена со калциум (). Забниот камен е граден во облик на ламели, што докажува дека е образуван во подолг временски период.

Самиот забен камен не е кариоген ниту пак доведува до парадонтоза, но бактериите и наслагите кои се насобираат и се наоѓаат во него се фактори за појава на горенаведените болести.

Поделба[уреди | уреди извор]

  • Субгингивален забен камен
  • Супрагингивален забен камен

Терапија[уреди | уреди извор]

Рачни алатки:

  • Срп/ скалер (англиски: scaler) – само супрагингивално
  • Кирета - само субгингивално
  • Универзална кирета - субгингивално и супрагингивално
  • Грејси кирети (Gracey) – специјални инструменти за само една површина на забите

Звучни и ултразвучни инструменти:

  • Феромагнетни - железо или никел во магнетно поле
  • Пиезоелектрични - кристали во електрично поле[1]

Наводи[уреди | уреди извор]

  1. Händel, Georg Fr (2005). Zahn-, Mund-, Kieferheilkunde 4. Konservierende Zahnheilkunde und Parodontologie. Thieme Georg Verlag. ISBN 978-3-13-593702-1.