Корисник:Tropcho

Од Википедија — слободната енциклопедија
Прејди на прегледникот Прејди на пребарувањето

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
 
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

-- Никола Вапцаров, из Вяра

Отчаян, окаян,веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човек без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

-- Христо Смирненски, из На гости у дявола

Тя ме иска, аз по нея
мир не зная, луд лудея.
Аз от стара майка крия,
тя от татко зъл бекрия.
 
Дето седне, дето стане
пуста майка, и захване:
"Тебе, синко, е прилика,
чуй, съседкина Велика.
 
Хем да видиш! домовита.
Знаят всички даровита...
Тя честта ми ще да пази,
старост няма да погази!"
 

Ей че глупо! Що да сторя?
Пък е майка, с ум се боря!
И мълча си, а сърцето,
бяс го къса него клето.
 
В къта легнал Росин татко,
чашите целува сладко,
пие вино и ракия,
па я хока и кори я:
 
"Дъще, взеха ти главата
кладенците и хората;
дъще, стига си бесняла,
след обесници лудяла.

Слушай! Станча одобрявам,
с Хъков Станчо те главявам;
днес баща му - той ми рече,
аз му рекох... свърши вече!"
 
А Росица слуша клета
дума страшна, триж проклета,
слуша, тръпне и проклина.
Горко, Боже, нам двамина!

-- Пејо Јаворов, из Луди-млади