Разговор:Ване Занешев

Од Википедија — слободната енциклопедија
Прејди на прегледникот Прејди на пребарувањето

Нема што да дискотирам, Ванчо Георгиев не е бил на место, а тие што биле таму пишат: Всичко бе уговорено. Храбрият и безстрашен Хаджи Григор Чамов с Петър Божков и Христо Занешев отвориха черквата „Св. Врач” и влязоха със свещеника, който веднага почна бож[ията] литургия. След него аз с учениците и по-видните граждани българи, стария Занеш със синовете си Зано и Вани, Хр. Камче, Хр. Лембарче, Г. Гогов, Калимата, Люшката, Безовеца, Ташко Константинов, Иван Сребре, Д. М. Фотев, Никола Иванов и пр.

Гъркоманите известени за това веднага отиват и съобщават на каймакамина, че сме им взели черквата и ще правим въстание. Попът тъкмо излизаше да каже „със страхом Божий”, влиза каймакама с няколко души стражари и извикват „Чикънъс дишари!” (излезте на вън). Но старият Занеш каза: „Ефендим, като си свършим молебена ще излезем всички”. Тогава стражарите по заповед на каймакама почнаха да бият наред българите, главите им изпочупиха, кървове потекоха. Неделя Петкова, Спомени, 48 стр.

Кирил Прличев: Зано Занешев, един човек с внушителна стойка, гъсти мустаци, завити под ушите, като рогове на овен, с важна походка, или брат му - Иван, също тъй едър човек с изразителни черти, прилична външност и сериозна осанка на тежък чорбаджия. С Всичките тия признаци и с модното си облекло, за разлика от местното, Занешевци се ползваха и с опасната репутация на приятели на руския цар, преписвана им от мълвата и дължима на обстоятелството, че Иван, приветлив и общителен, винаги е посрещал в своя дом чужденците, които по един или друг повод са минавали през Воден. През време на църковния въпрос Занешевци са виждали вероятно пак у Иван Занешев и Граф Игнатиева, както ме уверяваше и средният от братя Занешеви - Ичо. Игнатиев одобрявал усилията на българите за самостоятелна българска черква и неговите насърчения са били важен елемент в издръжливостта, която проявили воденчани в тия трудни борби.

Време е да направите разлика между ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОРИ и ИСТОРИОГРАФСКИ ПИСАНКИ. --Подпоручикъ (разговор) 11:47, 3 јули 2011 (CEST)