Привидна ѕвездена величина

Од Википедија — слободната енциклопедија
Скала на привидни ѕвездени величини
Привидна ѕвездена величини Небесно тело
−26,8 Сонце
−12,6 Полна Месечина
−4,4 Максимална сјајност Венера
−2,8 Максимална сјајност Марс
−1,5 Најсјајна ѕвезда во видливиот спектар: Сириус
−0,7 Втора најсјасна ѕвезда: Канопи
+0,0 Дефинирана нулта точка: порано Вега
+3,0 Најтемни ѕвезди видливи од град (осветлени подрачја ноќе)
+6,5 Најтемни ѕвезди видливи со голо око
(зависи од набљудувачот)
+12,6 Најсветол квазар
+27 Најтемен објект видлив со 8m телескоп
+30 Најтемен објект кој е во видливиот спектар
може да го детектира вселенскиот телескоп Хабл
+38 Најтемни објекти кои во видливиот спектар
кои би можел да ги утврди идниот OWL (2020)

Привидна ѕвездена величина (магнитуда, m) на ѕвезда, планета или друго небесно тело е мерка за неговиот привиден сјај, т.е. количина на светлина која до нас допира од самиот објект. Во овој случај, за разлика од апсолутната величина, оддалеченоста на небесните тела од нас, како и нивната вистинска големина и сјајност имаат битна улога.

Астероид 65 Кибела и две ѕвезди, со означени нивните величини

Поврзано[уреди | уреди извор]