Државна химна: Разлика помеѓу преработките

Од Википедија — слободната енциклопедија
[проверена преработка][непроверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
embed {{Нормативна контрола}} with wikidata information
Нема опис на уредувањето
Ознаки: Мобилно уредување Мобилно семрежно уредување
Ред 1: Ред 1:
'''Државна"Ако Македония стане част от българската държава, тя веднага и директно ще бъде част от НАТО и ЕС, както стана с Източна Германия през 1990 г. при обединението на двете немски държави. И по този начин днешните граждани на Македония ще могат да работят и пътуват без проблеми по цяла Европа. Не се ли обединят македонците с нас, ще стане по-зле за тях", коментират организаторите, които стоят зад неясен инициативен комитет, пише в. „България днес”. "Обедини ли се Македония с България, албанците няма да са заплаха вече за тях. Ако не преместят столицата си от Скопие в София, скоро столицата им може да бъде Тирана. Станат ли част от албанска държава, македонците ще бъдат ежедневно преследвани, албанизирани и ислямизирани, както става със сърбите в Косово. Обединят ли се македонците (българите отвъд Вардар) с България, те ще са част от една европейска, демократична, просветена, славянска и най-вече християнска православна държава", аргументират се още протестиращите срещу световната несправедливост. Сред бонусите, които се изтъкват за бъдещите ни сънародници, е и фактът, че ще имат излаз на Черно море. Недоволстващите призовават да започнат масови протести и в други градове на страната. "Така политиците ще бъдат принудени поне да се опитат да ни обединят. Ако не успеят, отново ще протестираме. Накрая ще постигнем успех и всички македонци и българи отново ще са в една държава както преди", добавиха протестиращите, уточнявайки, че денят на обединението ще бъде провъзгласен за нов национален празник. "Ние може да си правим всякакви комитети в Русе, Ахтопол, Созопол, но трябва да се видят и македонските войски, за да стане това. Иначе аз отдавна искам, и то без никакъв комитет, Македония да бъде присъединена към българската национална идея. Казвам само идея, защото аз не искам Македония да се присъединява към България. Нека да си остане като независима държава, но стратегическата ни цел да е да имаме две български държави на Балканите така, както албанците имат две - Косово и Албания, както гърците имат две - Кипър и Гърция, и немската има две - Австрия и Германия, и така нататък", коментира идеята на русенци директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
'''Државна химна''' — [[родољубивост|родољубива]] [[музичка композиција]], која потсетува и се повикува на историјата, традицијата и борбата на народот на една земја, која е признаена од владата на една земја како официјална државна композиција, или конвенција преку широка употреба помеѓу народот.


Прочети повече в Blitz.bg: http://www.blitz.bg/goreshtite-novini/nova-drzhava-blgariya-i-makedoniya-se-obedinyavat_news423987.html
Химните станале значајни во [[Европа]] во XIX век, се претпоставува дека најстарата е онаа на [[Холандија]] под името „Вилхелмус“, таа е напишана помеѓу [[1568]] и [[1572]], за време траење на [[Осумдесетгодишна војна|Осумдесетгодишната војна]]. Со подемот на концептот на [[национална држава]] во XIX и XX век, поголемиот дел од нациите прифаќаат и химни како исказ на нивното [[национална свест|национално чувство]]. Заради колонијалното влијание на Европа и други територии во светот компонираат и прифаќаат музички нумери како национални химни. Само мал број држави имаат химни кои се различни од европскиот концепт и се поврзани со старите традиции и вредности во нивните општества како на пример, [[Јапонија]], [[Костарика]], [[Иран]], [[Шри Ланка]], и [[Мјанмар]].

Поголемиот дел од нив во својтот стил инкорпорираат [[марш]] или традицоналистичка химна. Земјите од [[Латинска Америка]], тежнеат кон оперски делови, додека мал број на земји користат само [[дувачки инструменти|дувачки инструмент]] за да ја отсвират мелодијата на нивната химна.
Химните по природа се кратки музички композиции и не траат подолго од 1 [[минута]] гледано во генерала.

Само мал број од светските химни се напишани и од познати композитори. На пример Француската "La Marseillaise" е напишана од Клод Жосеф Ругет де Лисле, додека химната на Обединетото Кралство „[[Боже, чувај ја Кралицата]]“ напишана од непознат [[композитор]]. Мелодијата е позајмена од [[Германско царство|Германското царство]], каде го носи насловот "Heil dir im Siegerkranz".

Државните химни се користат во многу контексти. Се изведуваат на државни празници, фестивали, спортски манифестации и слично. На Олимписките игри, државната химна на добитникот на златен медал секогаш се изведува. Во некои земји химната се интонира пред почетокот на првиот школски час, со цел да се поттикне националното чувство. И голем број на радио и телевизиски станици ја свират химната кога се одјавуваат од програма.

Поголеми политички или групациски ентитети имаат свои химни покрај државните. Така на пример Европската Унија, ја употребува [[Ода на Радоста]] од Бетовеновата 9та Симфонија, како официјална химна на Европа. [[Обединети Нации|Обединетите Нации]], и [[Африканска Унија|Африканската Унија]] исто така имат свои химни.

Република Македонија, својата прва химна ја добива во [[1943]] чиј композитор е [[Тодор Скаловски]], а стиховите се на [[Владо Малески]]. Користена е во склопот на [[СФРЈ]], а по осамостојувањето е потврдена како [[Денес над Македонија|официјална химна на Република Македонија]].


== Поврзано ==
== Поврзано ==

Преработка од 20:54, 10 март 2017

Државна"Ако Македония стане част от българската държава, тя веднага и директно ще бъде част от НАТО и ЕС, както стана с Източна Германия през 1990 г. при обединението на двете немски държави. И по този начин днешните граждани на Македония ще могат да работят и пътуват без проблеми по цяла Европа. Не се ли обединят македонците с нас, ще стане по-зле за тях", коментират организаторите, които стоят зад неясен инициативен комитет, пише в. „България днес”. "Обедини ли се Македония с България, албанците няма да са заплаха вече за тях. Ако не преместят столицата си от Скопие в София, скоро столицата им може да бъде Тирана. Станат ли част от албанска държава, македонците ще бъдат ежедневно преследвани, албанизирани и ислямизирани, както става със сърбите в Косово. Обединят ли се македонците (българите отвъд Вардар) с България, те ще са част от една европейска, демократична, просветена, славянска и най-вече християнска православна държава", аргументират се още протестиращите срещу световната несправедливост. Сред бонусите, които се изтъкват за бъдещите ни сънародници, е и фактът, че ще имат излаз на Черно море. Недоволстващите призовават да започнат масови протести и в други градове на страната. "Така политиците ще бъдат принудени поне да се опитат да ни обединят. Ако не успеят, отново ще протестираме. Накрая ще постигнем успех и всички македонци и българи отново ще са в една държава както преди", добавиха протестиращите, уточнявайки, че денят на обединението ще бъде провъзгласен за нов национален празник. "Ние може да си правим всякакви комитети в Русе, Ахтопол, Созопол, но трябва да се видят и македонските войски, за да стане това. Иначе аз отдавна искам, и то без никакъв комитет, Македония да бъде присъединена към българската национална идея. Казвам само идея, защото аз не искам Македония да се присъединява към България. Нека да си остане като независима държава, но стратегическата ни цел да е да имаме две български държави на Балканите така, както албанците имат две - Косово и Албания, както гърците имат две - Кипър и Гърция, и немската има две - Австрия и Германия, и така нататък", коментира идеята на русенци директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Прочети повече в Blitz.bg: http://www.blitz.bg/goreshtite-novini/nova-drzhava-blgariya-i-makedoniya-se-obedinyavat_news423987.html

Поврзано

Надворешни врски