Црква „Св. Јован Златоуст“ - Солун

Од Википедија — слободната енциклопедија
Свети Јован Златоуст
Αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου
Поглед на црквата
Карта
40°37′9″N 22°57′40″E / 40.61917° СГШ; 22.96111° ИГД / 40.61917; 22.96111Координати: 40°37′9″N 22°57′40″E / 40.61917° СГШ; 22.96111° ИГД / 40.61917; 22.96111
МестоСолун
ЗемјаЕгејска Македонија, Грција
ВероисповедЦариградска патријаршија
Архитектура
Архитект(и)Атанас Митровски
Архит. типкрстокуполен храм
Изградба1907 – по 1912
Управа
ЕпархијаСолунска

Свети Јован Златоуст (грчки: Ιερός Ναός Αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου) — црква во градот Солун, Егејска Македонија. Влегува во состав на Солунската епархија на Цариградската патријаршија. Сместена е на улица „Пердикас“ бр. 55 во населбата Пирги (Депо).[1]

Историја[уреди | уреди извор]

Егзархиска црква[уреди | уреди извор]

„Св. Ѓорѓи“ во 1907 г.

Со засилувањето на бугарската пропаганда во Македонија, Солунската бугарска општина уште во 1896 г. издејствувала ферман за изградба на претставителна црква. Во 1906 г. започнала кампања за прибирање на средства за нејзина изградба.[2] Градежните работи започнале во 1907 г.[3] за храм под името „Св. Ѓорѓи“ со цел задоволување на духовните потреби на македонското население во Пирги, тогаш под врховенството на Бугарската егзархија.[2][4][5] Завршувањето и осветувањето на црквата било предвидено за 1913 г.[6] Црквата е дело на голобрдските браќа-мајстори Атанас и Георги Митровски.[7]

Грчка црква[уреди | уреди извор]

Во 1912 г. за време на Првата балканска војна во Солун влегла грчка војска. Следната 1913 г. сиот имот на Егзархијата е одземен и „Св. Ѓорѓи“ минал во рацете на Солунската патријаршиска епархија. Митрополитот Генадиј Солунски ја преименувал уште недовршената црква во чест на Свети Јован Златоуст. Првично таа била параклис на соседната грчка црква „Св. Троица“ и изградбата е довршена со пари од таа парохија. Во 1922 г. во црквата се сместени грчки дојденци од Турција по склучениот договор за размена на население.[3]

За време на окупацијата на Солун во Втората светска војна, на 15 јануари 1942 г., Солунскиот бугарски клуб вршел постојан притисок врз германските власти во Солун, и издејствувал црквата да се врати под бугарска контрола.[8]

По повлекувањето на германската војска од Солун, црквата повторно станала сопственост на Солунската митрополија. На 20 септември 1953 г. е осветена од митрополитот Пантелејмон Солунски и станала парохиски храм.[3]

Архитектура[уреди | уреди извор]

Градбата претставува крстокуполен храм.[3] Има три параклиса — „Св. Дионисиј Олимписки“ во самиот храм и „Св. Олимпијада“ и „Св. Рафаил“ во подрумот, каде има и културен център.[3]

Поврзано[уреди | уреди извор]

Наводи[уреди | уреди извор]

  1. „Άγιος Ιωάννης Χρυσόστομος“. Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетено на 16 октомври 2016.
  2. 2,0 2,1 „Българската общност. Църкви“. Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетено на 10 декември 2017.
  3. 3,0 3,1 3,2 3,3 3,4 Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ (2013). Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011) (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 33.
  4. Миладинова, Царевна (1985). Епоха, земя и хора: Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи. София: Издателство на Отечествения фронт. стр. 115.
  5. Димитровъ, Лазаръ (1942). „Моето участие въ революц. движение въ Македония“ (PDF). Илюстрация Илинден. XIV (9 (139): 6. Занемарен непознатиот параметар |month= (help)
  6. Миладинова-Алексиева, Царевна (1934). Епоха и люде. - В: Сборник Солун. Издание на възпитателитѣ и възпитаницитѣ отъ солунскитѣ български гимназии (PDF). София: Печатница „Художникъ“. стр. 75.
  7. Алексиев, Н. П (1985). Освещаване, живот и разрушаване на солунската българска црква „Св. св. Кирил и Методий“. - В: Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора: Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи. София: Издателство на Отечествения фронт. стр. 226.
  8. Καρδαράς, Χρήστος Δ (1997). Η βουλγαρική προπαγάνδα στη γερμανοκρατούμενη Μακεδονία : Βουλγαρική Λέσχη Θεσσαλονίκης. Επικαιρότητα. стр. 64–66. ISBN 960-205-351-8.

Надворешни врски[уреди | уреди извор]