Прејди на содржината

Тестенина

Од Википедија — слободната енциклопедија
Тестенини
Разни тестенини
ВидГлавна состојка за многу јадења
Место на потеклоИталија
Главни состојкипченично брашно, вода
Варијантиоризови тестенини
Тестенини, варени, незбогатени, несолени
Хранлива вредност на 100 g (3.5 oz)
Енергија660 kJ (160 kcal)
30.9 g
Скроб26.0 g
Шеќери0.6 g
Влакна1.8 g
0.9 g
5.8 g
Витамини и минерали
ВитаминиКоличина
%ПДВ
Тиамин (Б1)
2%
0.02 mg
Рибофлавин (Б2)
2%
0.02 mg
Ниацин (Б3)
3%
0.4 mg
Пантотенска киселина (Б5)
2%
0.11 mg
Витамин Б6
3%
0.05 mg
Фолат (Б9)
2%
7 μg
Витамин Ц
0%
0 mg
Витамин Е
0%
0.06 mg
МинералиКоличина
%ПДВ
Калциум
1%
7 mg
Железо
3%
0.5 mg
Магнезиум
4%
18 mg
Манган
14%
0.32 mg
Фосфор
5%
58 mg
Калиум
1%
44 mg
Натриум
0%
1 mg
Цинк
5%
0.5 mg
Други состојкиКоличина
Вода62 g

Процентите се проценети врз основа на препораките во САД за возрасни,[1] освен за калиум, кој се проценува врз основа на експертските препораки на Националните академии.[2]

Тестенини – смеса од брашно и вода на која понекогаш ѝ се додаваат јајца. Тестенините се обликуваат без процес на ферментација и може да се користат свежи или сушени. Доколку се сушат, истото се врши сè до постигнување на потребната содржина на влага. Основни суровини за производство на тестенини се брашно и вода, а додатни суровини се јајца, млеко, концентрати, разни зеленчуци и зачини.

Кога се сушени, тестенините може долго да се чуваат без промена на нивниот квалитет и особини. Нивната трајност е 1,5 година и повеќе.

Основни особини на тестенините се:

  • мала хигроскопичност која придонесува да се чуваат долго без промена на вкусот, мирисот и употребната вредност,
  • брзо и лесно се приготвуваат за јадење,
  • лесна и голема сварливост.

Според начинот на производство тестенините се делат на:

  • пресувани – се добиваат со пресување на тестото низ отвор на преса, и во зависност од обликот на отворот се добиваат облиците на тестенините
  • сечени – се добиваат со валање или пресување на тестото при што се добиваат прави ленти, нивно истенчување до саканата дебелина и на крајот сечење во различни облици.

Во зависност од обликот тестенините се делат на:

Според должината тестенините се делат на:

  • кратки – до 5 см
  • долги – до 80 см
  • мотани – долги тестенини кои при производството се виткаат во вид на гнездо.

Галерија

[уреди | уреди извор]
  1. United States Food and Drug Administration (2024). „Daily Value on the Nutrition and Supplement Facts Labels“. FDA. Архивирано од изворникот 2024-03-27. Посетено на 2024-03-28.
  2. „TABLE 4-7 Comparison of Potassium Adequate Intakes Established in This Report to Potassium Adequate Intakes Established in the 2005 DRI Report“. стр. 120. In: Stallings, Virginia A.; Harrison, Meghan; Oria, Maria, уред. (2019). „Potassium: Dietary Reference Intakes for Adequacy“. Dietary Reference Intakes for Sodium and Potassium. стр. 101–124. doi:10.17226/25353. ISBN 978-0-309-48834-1. PMID 30844154. Предлошка:NCBIBook.
  3. д-р Рафајловска, Весна; Муратовска, Весела & Гудоманова, Јасминка (2010). Прехранбена технологија. е-учебници. Скопје. ISBN 978-608-226-033-4.

Надворешни врски

[уреди | уреди извор]