Химна на Русија: Разлика помеѓу преработките

Од Википедија — слободната енциклопедија
[проверена преработка][непроверена преработка]
Избришана содржина Додадена содржина
Нема опис на уредувањето
Ознаки: Мобилно уредување Мобилно семрежно уредување
Ред 15: Ред 15:
|sound_title = Инструментална верзија.
|sound_title = Инструментална верзија.
}}
}}
'"Ако Македония стане част от българската държава, тя веднага и директно ще бъде част от НАТО и ЕС, както стана с Източна Германия през 1990 г. при обединението на двете немски държави. И по този начин днешните граждани на Македония ще могат да работят и пътуват без проблеми по цяла Европа. Не се ли обединят македонците с нас, ще стане по-зле за тях", коментират организаторите, които стоят зад неясен инициативен комитет, пише в. „България днес”. "Обедини ли се Македония с България, албанците няма да са заплаха вече за тях. Ако не преместят столицата си от Скопие в София, скоро столицата им може да бъде Тирана. Станат ли част от албанска държава, македонците ще бъдат ежедневно преследвани, албанизирани и ислямизирани, както става със сърбите в Косово. Обединят ли се македонците (българите отвъд Вардар) с България, те ще са част от една европейска, демократична, просветена, славянска и най-вече християнска православна държава", аргументират се още протестиращите срещу световната несправедливост. Сред бонусите, които се изтъкват за бъдещите ни сънародници, е и фактът, че ще имат излаз на Черно море. Недоволстващите призовават да започнат масови протести и в други градове на страната. "Така политиците ще бъдат принудени поне да се опитат да ни обединят. Ако не успеят, отново ще протестираме. Накрая ще постигнем успех и всички македонци и българи отново ще са в една държава както преди", добавиха протестиращите, уточнявайки, че денят на обединението ще бъде провъзгласен за нов национален празник. "Ние може да си правим всякакви комитети в Русе, Ахтопол, Созопол, но трябва да се видят и македонските войски, за да стане това. Иначе аз отдавна искам, и то без никакъв комитет, Македония да бъде присъединена към българската национална идея. Казвам само идея, защото аз не искам Македония да се присъединява към България. Нека да си остане като независима държава, но стратегическата ни цел да е да имаме две български държави на Балканите така, както албанците имат две - Косово и Албания, както гърците имат две - Кипър и Гърция, и немската има две - Австрия и Германия, и така нататък", коментира идеята на русенци директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
'''Химна на Руската Федерација''' ([[руски]]: Государственный гимн Российской Федерации) е националната химна на [[Русија]].

Прочети повече в Blitz.bg: http://www.blitz.bg/goreshtite-novini/nova-drzhava-blgariya-i-makedoniya-se-obedinyavat_news423987.html'Химна на Руската Федерација''' ([[руски]]: Государственный гимн Российской Федерации) е националната химна на [[Русија]].


Верзија е на националната химна на [[СССР|Советскиот сојуз]] од [[1944]], компонирана од [[Александар Василевич Александров]]. Текстот е променет за [[Русија|Руската Федерација]] од [[Сергеј Михалков]], кој го напишал текстот и за верзии на советската химна во [[1943]] и [[1977]]. Промената никаде не ги споменува идеите на [[Владимир Ленин]] и „нераскинливиот сојуз“ на [[СССР|Советската држава]], а наместо тоа се задржува на земјата којашто е огромна и богата во ресурси.
Верзија е на националната химна на [[СССР|Советскиот сојуз]] од [[1944]], компонирана од [[Александар Василевич Александров]]. Текстот е променет за [[Русија|Руската Федерација]] од [[Сергеј Михалков]], кој го напишал текстот и за верзии на советската химна во [[1943]] и [[1977]]. Промената никаде не ги споменува идеите на [[Владимир Ленин]] и „нераскинливиот сојуз“ на [[СССР|Советската држава]], а наместо тоа се задржува на земјата којашто е огромна и богата во ресурси.

Преработка од 20:55, 10 март 2017

Государственный гимн Российской Федерации
макед. Химна на Руската Федерација
Gasudarstvenny Gimn Rossiyskoy Federatsii
Ноти и текст на химната.

Државна химна на  Русија
ТекстСергеј Михалков
МузикаАлександар Василевич Александров
Усвоена25. декември 2000 г. (музиката)
30. декември 2000 г. (текстот)
Звучен извадок
Инструментална верзија.

'"Ако Македония стане част от българската държава, тя веднага и директно ще бъде част от НАТО и ЕС, както стана с Източна Германия през 1990 г. при обединението на двете немски държави. И по този начин днешните граждани на Македония ще могат да работят и пътуват без проблеми по цяла Европа. Не се ли обединят македонците с нас, ще стане по-зле за тях", коментират организаторите, които стоят зад неясен инициативен комитет, пише в. „България днес”. "Обедини ли се Македония с България, албанците няма да са заплаха вече за тях. Ако не преместят столицата си от Скопие в София, скоро столицата им може да бъде Тирана. Станат ли част от албанска държава, македонците ще бъдат ежедневно преследвани, албанизирани и ислямизирани, както става със сърбите в Косово. Обединят ли се македонците (българите отвъд Вардар) с България, те ще са част от една европейска, демократична, просветена, славянска и най-вече християнска православна държава", аргументират се още протестиращите срещу световната несправедливост. Сред бонусите, които се изтъкват за бъдещите ни сънародници, е и фактът, че ще имат излаз на Черно море. Недоволстващите призовават да започнат масови протести и в други градове на страната. "Така политиците ще бъдат принудени поне да се опитат да ни обединят. Ако не успеят, отново ще протестираме. Накрая ще постигнем успех и всички македонци и българи отново ще са в една държава както преди", добавиха протестиращите, уточнявайки, че денят на обединението ще бъде провъзгласен за нов национален празник. "Ние може да си правим всякакви комитети в Русе, Ахтопол, Созопол, но трябва да се видят и македонските войски, за да стане това. Иначе аз отдавна искам, и то без никакъв комитет, Македония да бъде присъединена към българската национална идея. Казвам само идея, защото аз не искам Македония да се присъединява към България. Нека да си остане като независима държава, но стратегическата ни цел да е да имаме две български държави на Балканите така, както албанците имат две - Косово и Албания, както гърците имат две - Кипър и Гърция, и немската има две - Австрия и Германия, и така нататък", коментира идеята на русенци директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Прочети повече в Blitz.bg: http://www.blitz.bg/goreshtite-novini/nova-drzhava-blgariya-i-makedoniya-se-obedinyavat_news423987.html'Химна на Руската Федерација (руски: Государственный гимн Российской Федерации) е националната химна на Русија.

Верзија е на националната химна на Советскиот сојуз од 1944, компонирана од Александар Василевич Александров. Текстот е променет за Руската Федерација од Сергеј Михалков, кој го напишал текстот и за верзии на советската химна во 1943 и 1977. Промената никаде не ги споменува идеите на Владимир Ленин и „нераскинливиот сојуз“ на Советската држава, а наместо тоа се задржува на земјата којашто е огромна и богата во ресурси.

Химната е ставена во употреба од доцната 2000 од претседателот Владимир Путин и ја заменила „Патриотската песна“, којашто била официјалната химна од 1990. Пред и по донесувањето на новата химна, либерални групи развиле грижи дека враќањето на советската химна ја враќа Русија во советската ера.

Историски химни

Пред „Молитва на Русите“ (рус. Молитва русских) да биде избрана за национална химна на Царска Русија, разни црковни химни и воени маршеви биле користени за претставување на земјата и на царот. „Молитва на Русите“ била донесена околу 1815 и била напишана од Василиј Жуковски за да може да се пее на музиката од британската химна, „Боже чувај го кралот“ (англиски: God Save the King).

Во 1833, Жуковски требало да напише текст за музичка композиција од Алексеј Фјодорович Левов наречена Молитвата на Русите. Николај I убаво ја прифатил песната и ја одбрал, под името „Боже, чувај го Царот!“ (рус. Боже, Царя храни!), за следна химна. Песната многу звучела како религиозна песна, а стилот бил сличен на оној кај химните на други европски монарси. „Боже, чувај го Царот“ била користена до Февруарската револуција, кога паднала руската монархија.

По заминувањето на царот и неговото семејство во март 1917, „Работничката Марселеза“, изменета верзија од француската химна „Марселеза“ (француски: La Marseillaise) од Петар Лавров, била користена како неофицијална химна од привремената влада. Напишана во 1875, кратко време била користена како химна. По симнувањето на привремената влада од Болшевиците во Октомвриската револуција во 1917, химната на меѓународниот револуционерен социјализам, Интернационалата (Л’интернасионал, француски: L'Internationale), станала новата химна. Од француски на руски ја превел Аркадиј Јаковлевич Коц во 1902 и била користена како химна на Болшевичка Русија од 1918, а подоцна и на новиот Сојуз на Советските Социјалистички Републики од 1922 до 1944.

Музика

Инструментална изведба на химната на Руската Федерација за време на парадата на Денот на победата во Москва, 2010 година

Музиката на националната химна, напишана од Александар Александров, била користена во неколку химни и композиции пред да стане руска химна. Првиот пат музиката е користена во химната на Болшевичката партија, создадена во 1938. Кога Коминтерната се распаѓала во 1943, се чувствувало дека Интернационалата, којашто била историски интимно поврзана со Коминтерната, морало да стане национална химна на Советскиот Сојуз. Музиката на Александров била избрана за таа цел во 1944 од советскиот лидер Јосиф Сталин.

Во една дебата во 2000 година, се дискутирало дека музиката што Александров ја создал за советската химна била слична со песната Билина од Василиј Калиников. Подржувачите на советската химна го користеле овој факт во разни дебати што се воделе во Думата околу промената на химната. Нема докази дека Александров намерно позајмил или користел делови од Билина во неговата композиција.

Текст

Руски

Россия — священная наша держава,
Россия — любимая наша страна.
Могучая воля, великая слава —
Твоё достоянье на все времена!

Припев:
Славься, Отечество наше свободное,
Братских народов союз вековой,
Предками данная мудрость народная!
Славься, страна! Мы гордимся тобой!

От южных морей до полярного края
Раскинулись наши леса и поля.
Одна ты на свете! Одна ты такая —
Хранимая Богом родная земля!

Припев

Широкий простор для мечты и для жизни
Грядущие нам открывают года.
Нам силу даёт наша верность Отчизне.
Так было, так есть и так будет всегда!

Припев

Македонски

Русија - света наша држава,
Русија - љубена наша земја.
Моќна волја, голема слава -
Твоја гордост на сите времиња!

Рефрен:
Биди славна, татковино наша слободна,
Вековен сојуз на братски народи,
Мудрост на претците дадена на народот!
Биди славна, земјо! Се гордееме со тебе!

Од јужните мориња до поларниот крај
Распространети се нашите шуми и полиња.
Една си во светот! Една си таква -
Заштитена од Бог родна земја!

Рефрен

Широк простор за мечти и за живот
Ни дава нам за идни години.
Нам сила ни дава нашата верност во татковината.
Така било, така е и така ќе биде секогаш!

Рефрен

Поврзано

Надворешни врски