Разговор за Википедија:Потпис: Разлика помеѓу преработките

Избришана содржина Додадена содржина

Во редови

Преработка од 01:17, 17 јануари 2011

Ова е разговорната страница за расправа во врска со подобрувања на „Википедија:Потпис“

Внесувајте го новиот текст под стариот. Стиснете овде за да почнете нова тема.
Ве молиме потпишувајте се и означете време со копчето за потпис или со четири тилди (~~~~).
Нови сте на Википедија? Добре дојдовте! Поставувајте прашања, добивајте одговори.

26-годишната Мара Николова Бунева ликвидира в центъра на Скопие сръбския сатрап на българите Велимир Прелич на 13 януари 1928 година в 12,30 часа по обед на крайречната улица “Войвода Путник” пред печатница “Стара Сърбия”. Тя хладнокръвно вади пистолета и изстрелва 3 куршума в тялото на Прелич. Подгонена от полицията, стреля в гърдите си и пада на стария мост на Вардар. И жертвата, и отмъстителката са откарани във военната болница. Прелич умира на 15 януари по обед. Мара Бунева е свестена и разпитана от жупана Антотие Вилдович. Казва му, че отдавна е подготвяла покушението, защото Прелич е измъчвал българите от Македония: “Направих го, защото обичам Отечеството си”. След тези думи тя склопва очи. Сръбските вестници от онова време свидетелстват, че военният лекар генерал Костич възкликнал “Ево ти жена!” /Това се казва жена/. След което се поклонил над бездиханното й тяло пред другите присъстващи.

Преработка од 00:29, 19 јуни 2010 уреди Kiril Simeonovski (разговор \| придонеси) Автопатролери, Автопрегледувачи, Автооценувачи, Уредници, Администратори на посредникот, Патролери, Оценувачи, Администратори 88.068 уредувања Создадена страница со: {{Сзр}}		Преработка од 01:17, 17 јануари 2011 уреди откажи 81.45.242.143 (разговор) koia e vistinata za istoriata na nashta Makedonja Поново уредување →
Ред 1:		Ред 1:
	{{Сзр}}		{{Сзр}}
			26-годишната Мара Николова Бунева ликвидира в центъра на Скопие сръбския сатрап на българите Велимир Прелич на 13 януари 1928 година в 12,30 часа по обед на крайречната улица “Войвода Путник” пред печатница “Стара Сърбия”. Тя хладнокръвно вади пистолета и изстрелва 3 куршума в тялото на Прелич. Подгонена от полицията, стреля в гърдите си и пада на стария мост на Вардар. И жертвата, и отмъстителката са откарани във военната болница. Прелич умира на 15 януари по обед. Мара Бунева е свестена и разпитана от жупана Антотие Вилдович. Казва му, че отдавна е подготвяла покушението, защото Прелич е измъчвал българите от Македония: “Направих го, защото обичам Отечеството си”. След тези думи тя склопва очи. Сръбските вестници от онова време свидетелстват, че военният лекар генерал Костич възкликнал “Ево ти жена!” /Това се казва жена/. След което се поклонил над бездиханното й тяло пред другите присъстващи.