Стрез

Од Википедија — слободната енциклопедија
(Пренасочено од Севастокрар Стрез)
Севастократор Стрез
Роден 12 век
Починал 1214 г.

Севастократор Стрез — средновековен македонски владетел на Просек (1207-1214), областа околу денешниот град Демир Капија и Струмица, севастократор, роднина на бугарската владетелска фамилија.[1]

Владеење[уреди | уреди извор]

Смртта на Стрез, фреска од трпезаријата во манастирот Хиландар (1622)

Во почетокот на 13 век, ја загубил борбата за испразнетиот бугарски престол, по смртта на Калојан, и се засолнил во Србија. Со српска помош завладеал со добар дел од Македонија со центар во Просек (1207) и создал свое феудално владение. Во 1207 година Стрез се утврдил во градот Просек и започнал да владее како независен владетел. Неговата власт се протегала од Скопје до Охрид и Бер на југ, а на исток териториите до планините Огражден и Беласица. Стрез бил воинствен владетел. Постојано преземал походи за проширување на своите територии, особено на југ кон Солун. Поради тоа морал да води неколку војни против Солунското латинско кралство (1210). Во почетокот имал успех и освоил некои латински територии, но подоцна бил принуден да се повлече. Решавачката битка со Латините се одиграла пролетта 1211 година во Пелагонија. Стрез доживеал катастрофален пораз во битката и повеќе не преземал напади на Солунското латинско кралство. Потоа започнал да се подготвува за напад на Србија (1214). По неуспехот на Сава Немањиќ да го одврати од планираниот напад, бил организиран заговор и бил ликвидиран (1214).

Наводи[уреди | уреди извор]

  1. Ристовски, Блаже, уред. (2009). „Стрез“. Македонска енциклопедија. , книга II (М-Ш). Скопје: МАНУ. стр. 1445. Text "series " ignored (help)

Извори[уреди | уреди извор]

  • „Владетелите на Просек“ - П. Мутафчиев, издателство на БАН, 1913 г.
  • „История на България. Том III - Втора българска държава“ - Издателство на БАН, 1982 г.
  • „История на българската държава презъ средните векове. Томъ III. Второ българско царство. България при Асеневци (1187—1280)“ - Васил Н. Златарски, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1972 г.
  • „Кой кой е в средновековна България“. Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. София, 1995, стр. 353-356.