Рамнокрак триаголник

Од Википедија — слободната енциклопедија
Рамнокрак триаголник
Рамнокрак триаголник со вертикална оска на симетрија
Видтриаголник
Рабови и темиња3
Шлефлиев симбол( ) ∨ { }
Група на симетријаDih2, [ ], (*), ред 2
Својстваконвексен, тетивен

Рамнокрак триаголниктриаголник кој има две исти страни. Тие две еднакви страни се обележуваат со (мала латинична буква „б“) и се нарекуваат краци на рамнокракиот триаголник. Страната над која се наоѓаат краците се нарекува основа и се обележува со (мала латинична буква „а“). Темето C спроти основата се нарекува врв на рамнокракиот триаголник.

Особини[уреди | уреди извор]

  • Два агли во овој триаголник се еднакви — тоа се аглите кои лежат на основата
  • Висината на триаголникот е еднаква на медијаната
  • Висината се поклопува со бисектрисата и медијаната

Формули за рамнокракиот триаголник[уреди | уреди извор]

Страните на триаголникот може да се пресметаат со следните формули:

Обемот на рамнокракиот триаголник е еднаков на:

  • (збир на должините на сите страни)

Висината повлечена на основата ја дели на два еднакви дела. Тоа не важи за краците . Формулите за одредување на овие две висини се:

Плоштината се пресметува со помош на следната формула:

(Херонова формула)

Аглите се пресметуваат на следниот начин:

Надворешни врски[уреди | уреди извор]