Писка (лимени дувачки инструменти)

Од Википедија — слободната енциклопедија
Писка за труба

Писка[1][2] или усник[3] — дел од лимен дувачки инструмент на кој се потпираат усните на свирачот. Тие се конструирани да го пренесат максималниот износ на „информации“ од усните, устата, јазикот и белите дробови на свирачот до воздушниот столб на инструментот. Со помош на самата писка може да се репродуцираат неколку тонови со слаб квалитет. Бојата на звукот на инструментот зависи од обликот и структурата на писката. Затоа Рихард Вагнер, за да го ублажи звукот на тубата, ставил на неа писка од рог[4]. На инструментите од западната класична традиција, постојат неколку видови на писки. Најзастапен е оној кој се среќава кај класичните лимени дувачки инструменти и се состои од кружен отвор што води до главното тело на инструментот. Усните на свирачот треперат додека се притиснати на отворот и создаваат т.н. „мембранозно јазиче“. Ова треперење предизвикува треперење и на воздушниот столб инструментот. Треперењата се најсилни на писката и на спротивниот крај на цевката, додека се намалуваат кон внатре и исчезнуваат околу средината. На повеќето дувачки инструменти, како што се труби и тромбони, писката е плитка и во облик на чаша, додека на рогот и тубата е подлабока и во облик на инка. Темброт на инструментот зависи и од обликот на писката.

Писката се појавува и кај некои дрвени дувачки инструменти, но со цел да се држи јазичето од трска.

Поврзано[уреди | уреди извор]

Наводи[уреди | уреди извор]

  1. „писка“Дигитален речник на македонскиот јазик
  2. „писка“Официјален дигитален речник на македонскиот јазик
  3. „усник“Официјален дигитален речник на македонскиот јазик
  4. Kovačević, Krešimir, уред. (1977). „Pisak“. MUZIČKA enciklopedija. 3, Or-Ž (2. изд.). стр. 80.

Литература[уреди | уреди извор]

  • Kovačević, Krešimir, уред. (1977). „Pisak“. MUZIČKA enciklopedija. 3, Or-Ž (2. изд.). стр. 80.CS1-одржување: ref=harv (link)
  • Ардли Нил. Енциклопедија свезнање: „Музика“. Књига-комерц: Београд. 2005.  978-86-7712-126-6.