Награда Светозар Ќоровиќ

Од Википедија — слободната енциклопедија

Наградата „Светозар Ќоровиќ“ или Ќоровиќeва награда е српска книжевна награда која се доделува секоја година на Ќоровиќовите средби на писатели на „Српската проза денес“.[1] Ќоровиќевите средби се одржуваат во Билеќа.[1] Истовремено во Гацко, традиционално се одржува научен собир на српски историчари на кој се доделува наградата „Владимир Ќоровиќ“.[1] Средбите се одржуваат на Малата Госпојина (Мала Богородица) на 20 септември, а тоа е награда за најдобра прозна книга објавена на српски јазик.[1]

Историја[уреди | уреди извор]

Споменица доделена на Никола Кусовац на Ќоровиќевите средби, дел од неговио легат во Адлигат

Ќоровиќевите средби на писатели „Српската проза денес“ се основани во 1997 година.

Добитници на наградата „Светозар Ќоровиќ“.[уреди | уреди извор]

  • Добрица Ќосиќ за романот „Време на смртта“ (1997)
  • Драгослав Михаиловиќ за романот „Злобници“ (1998)
  • Момо Капор за романот „Сеќавања на цртач“ (1999)
  • Милован Данојлиќ за книгата „Балада за сиромаштвото“ (2000)
  • Антоније Исаковиќ за книгата проза „Исчезнување“ (2001)
  • Миро Вуксановиќ за романот „Точило“ (2002)
  • Радослав Братиќ за романот „Трг соли“ (2003)
  • Бранко Брѓанин Бајовиќ за романот „Михаил“ (2004)
  • Добрило Ненадиќ - за романот „Победници“ (2005).
  • Горан Петровиќ, за збирката раскази „Разлики“ (2006).
  • Рајко Петров Ного, за книгата „Јачмен и калопер“ (2006).
  • Јован Радуловиќ, за романот „Од Огнена до Блага Марија“ (2008).
  • Анѓелко Анушиќ, за романот „Отворен прозорец на кокиче и кукурек“ (2010).
  • Мирослав Тохољ, за романот „Ѕвона за Тројцата“ (2011).[2]
  • Драго Кекановиќ, за романот „Вепровото срце“ (2012)
  • Емир Кустурица, за книгата „Сто јадови“ (2013)[3]
  • Срѓан Миличевиќ, за книгата раскази „Букви во песокот“ (2014)[4]
  • Мирослав Јосиќ Вишњиќ, за книгата „Ѓурѓовден и други датуми“ (2015)[5]
  • Радован Бели Марковиќ, за романот „Путниковата циглана“ (2016)[6]
  • Миладин Ќулафиќ, за книгата раскази „Преку граница и други раскази“ (2020)[7]

Наводи[уреди | уреди извор]

  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 „Репортажа: Ћоровићеви сусрети“ (ср). Радио-телевизија Републике Српске. 28. 9. 2011. Посетено на 28. 9. 2011.. Проверете ги датумските вредности во: |accessdate=, |date= (help)CS1-одржување: непрепознаен јазик (link)[мртва врска][мртва врска]
  2. „Награда „Светозар Ћоровић" уручена Мирославу Тохољу“ (ср). Радио-телевизија Републике Српске. 24. 9. 2010. Посетено на 26. 9. 2011.. Проверете ги датумските вредности во: |accessdate=, |date= (help)CS1-одржување: непрепознаен јазик (link)
  3. Почињу „Ћоровићеви сусрети писаца“ („Вечерње новости“, 16. септембар 2013)
  4. Награда „Светозар Ћоровић” додељена Срђану Милићевићу Архивирано на 7 август 2020 г., посетено на 14. августа 2016.
  5. Додијељене награде Светозар Ћоровић и Видовданска повеља у Билећи (19. septembar 2015)
  6. Радовану Белом Марковићу награда „Светозар Ћоровић“ („Политика”, 13. август 2016)
  7. ЋОРОВИЋ ЋУЛАФИЋУ: За књигу приповедака Преко границе и друге приче („Вечерње новости”, 14. септембар 2020)

Надворешни врски[уреди | уреди извор]