Кристален хабитус

Во минералогијата, кристалниут хабитус - карактеристичниот надворешен облик на поединечен кристал или агрегат од кристали. Навиката на кристалот зависи од неговата кристалографска форма и условите на раст, што генерално создава неправилности поради ограничениот простор во кристализирачката средина (најчесто во карпите). [1] [2]
Кристални форми
[уреди | уреди извор]Препознавањето на хабитусот може да помогне во распознавање и описот на минералите, бидејќи кристалниот хабитус е надворешно претставување на внатрешниот подреден атомски распоред. Сепак, повеќето природни кристали не покажуваат идеални хабитуси и најчесто се деформирани. Квалитетот на обликот на кристалот во минерален примерок може да се опише како еден од следниве:
- Еуедарски: кристал кој е целосно ограничен со своите карактеристични површини, добро формиран. Синонимни термини: идиоморфен, автоморфен;
- Субхедарен: кристал делумно ограничен со своите карактеристични површини и делумно со неправилни површини. Синонимни термини: хипидиоморфен, хипавтоморфен;
- Анхедрален: кристал на кој му недостасуваат некои од неговите карактеристични површини, целосно деформиран. Синонимни термини: алотриоморфен, ксеноморфен.
Променливи фактори
[уреди | уреди извор]
Факторите кои влијаат на хабитусот вклучуваат: комбинација од две или повеќе кристални форми; траги од примеси присутни за време на растот; услови за сраснување и раст (т.е. топлина, притисок, простор); и специфични склоности на раст, како што се пругасти линии на раст. Минералите ки припаѓаат на истиот кристален систем не мора нужно да го покажуваат истиот хабитус. Некои хабитуси на минералот се уникатни поради неговата разновидност и местоположба: На пример, додека повеќето сафири формираат издолжени кристали во облик на буре, оние што се наоѓаат во Монтана формираат дебели плочести кристали. Вообичаено, вториот се гледа само кај рубинот. Сафирот и рубинот се двете варијанти на истиот минерал: корунд.
Некои минерали можат да ги заменат другите постоечки минерали, а воедно да го зачуваат оригиналниот изглед, т.е. псевдоморфна замена. Класичен пример е кварцот од тигрово око, кроцидолитниот азбест е заменет со силициум диоксид. Додека кварцот обично формира призматични (издолжени, призматични) кристали, во тигровото око е зачувана оригиналната фиброзна природа на кроцидолитот.
Список
[уреди | уреди извор]Агрегатни навики
[уреди | уреди извор]| Хабитус | Слика | Опис | Вообичаен пример(и) | ||
|---|---|---|---|---|---|
| Иглести | Иглести, тенки и конусни призми на крајот кои растат радијално/глобуларно. | натролит, сколецит, јуанфулиит | |||
| Арборесцентен | Кристали слични на дрво кои растат слично на гранки.. | бакар, злато, сребро | |||
| Капиларен/Филиформен | Косести или конецести, исклучително фини | бисолит, милерит | |||
| Колоиден/Нодуларен/Туберозен | Заоблени, фино појасести наслаги со неправилни концентрични испакнатини | ахат, барит, сфалерит | |||
| Концентричен | Кружни прстенести агрегати околу центар. Овој хабитуд се наоѓа во пресеци од бубрежни/мамиларни хабитуси, а исто така и од издолжени сталактити од аметист (кварц), малахити, родокрозит и други. | ахат, кварц, малахит, родохрозит | |||
| Дендритичен | Кореновидно, разгранува во еден или повеќе насоки од централната точка | бакар, злато, романехит, магнезит, сребро | |||
| Друза/Инкрустација | Агрегат од кристали кои обложуваат површина или празнина, најчесто се среќава во геода и некои фосили | азурит, целестин, калцит, уваровит, малахит, кварц | |||
| Влакнест/Азбестоформен | Исклучително тенки призми кои формираат мускулести влакна | актинолит, азбест, барит, кијанит, гипс, нитратин, стилбит, серпентинска група | |||
| Листовиден/Микасен/Ламеларен | Слоевити кристални рамнини, се раздвојуваат во тенки листови | биотит, хематит, мусковит, лепидолит, молибденит | |||
| Грануларен | Агрегати од ситни анхедрални кристали во матрица или друга површина | андрадит, борнит, шелит, кварц, уваровит | |||
| Хопер | Надворешните делови на коцките растат побрзо од внатрешните делови, создавајќи вдлабнатина слична на хопер | бизмут (вештачки), халит, галенит | |||
| Оолитен | Мали сфери или зрна (често сплескани) кои потсетуваат на јајца | арагонит, калцит | |||
| Пизолитен | Заоблени концентрични нодули кои често се среќаваат во седиментни карпи. Многу поголеми од оолитните | арагонит, боксит, калцит, пизолит | |||
| Плочести/Табуларни/Блоковидни | Рамни, табличести, со изразен пинакоид | барит, фелдспат, топаз, ванадинит, вулфенит | |||
| Пердувести | Фини, пердувести лушпи | аурихалцит, окенит, мотрамит | |||
| Радијални/Зракасти/Дивергентни | Зрачат нанадвор од централна точка без да формираат ѕвезда (кристалите обично се одвоени и со различна должина). | аенигматит, атакамит, епидот, пирофилит, стибнит | |||
| Мрежести | Кристали што формираат триаголни мрежести прорастоци. | церусит, рутил | |||
| Розетести/Леќести | Плочести, радијални розетести агрегати (исто и леќесто обликувани кристали) | гипс, барит, калцит | |||
| Сталактитски | Формираат како сталактити или сталагмити; цилиндрични или конусни. Нивните пресечни површини често покажуваат „концентричен“ образец | калцит, халцедон, хризокола, гетит, малахит, романешит | |||
| Ѕвездести | Ѕвездести, радијални влакна во сферични облици, како мамиларни или рениформни. | хематит, пектолит, шатукит, вавелит | |||
Асиметрични/Неправилни облици
[уреди | уреди извор]| Хабитус | Слика | Опис | Вообичаен пример(и) | ||
|---|---|---|---|---|---|
| Амигдал | Како вградени бадеми | хеуландит, стилбит, циркон | |||
| Хеморфни | Двојно завршен кристал со два различно обликувани краеви | елбаит, хемиморфит, оливин | |||
| Масивни/Компактни | Без јасна надворешна кристална форма | лимонит, тиркиз, цинабарит, кварц, реалгар, лазурит | |||
| Со жезло | Растот на кристалот запира и продолжува на врвот, но не и на основата. Исклучителни агрегати од овој тип (како кварц) често се нарекуваат „елестијални“. | барит, калцит, марказит, кварц | |||
Симетрични облици
[уреди | уреди извор]| Хабитус | Слика | Опис | Вообичаен пример(и) | ||
|---|---|---|---|---|---|
| Коцкести | облика на коцка | флуорит, пирит, галенит, халит | |||
| Додекаедарски | додекаедар, 12-страничен. Централната површина може да варира. | гранат, пирит | |||
| Енантиоморфни | Огледален облик (т.е.Сраснување) и оптички својства; десно и лево ориентирани кристали | арагонит, гипс, кварц, плагиоклаз, ставролит | |||
| Шестоаголни | шестоаголна призма (шестострана) | берил, галенит, кварц, ханкзит, ванадинит | |||
| Икоситетраедарски | облик на делтоидален икозитетраедар, 24-страничен | аналцим, спесартин | |||
| Октаедарски | облик на октаедар, квадратна бипирамида (осумстрана) | дијамант, флуорин, флуорит, магнетит, пирит | |||
| Призматични | Издолжени, призматичен облик: може или не мора да имаат добро развиени кристални површини паралелни со вертикалната оска | берил, турмалин, ванадинит | |||
| Ромбоедарски | ромбски облик (шестострани ромбови) | калцит, магнезит, родохрозит, сидерит | |||
| Скаленохедарски | скаленохедарски облик, со зашилени краеви | калцит, родохрозит, титанит | |||
| Тетраедарски | тетраедарски облик, триаголна пирамида (четиристрана) | халкопирит, тетраедрит, сфалерит, магнетит | |||
Заоблени/Сферични облици
[уреди | уреди извор]| Хабитус | Слика | Опис | Вообичаен пример(и) | ||
|---|---|---|---|---|---|
| Ботреоидни | Како грозд, големи и мали хемисферични маси, речиси одделени една од друга | калцит, халцедон, халит, плумбогумит, смитсонит | |||
| Глобуларни | Изолирани хемисфери или сфери | калцит, флуорит, гиролит | |||
| Мамиларни | Налик на дојка: површина составена од пресечени делумни сферични облици, поголема варијанта на ботреоидни и/или рениформни, исто така концентрично слоевити агрегати. | халцедон, хематит, малахит | |||
| Рениформни | Неправилни бубрег-обли сферични маси | каситерит, халцедон, хризокола, хематит, хемиморфит флуорит, гетит, гринокит, малахит, родохрозит, смитсонит, мотрамит, вавелит | |||
Наводи
[уреди | уреди извор]- ↑ Klein, Cornelis, 2007, Minerals and Rocks: Exercises in Crystal and Mineral Chemistry, Crystallography, X-ray Powder Diffraction, Mineral and Rock Identification, and Ore Mineralogy, Wiley, third edition, ISBN 978-0471772774
- ↑ Wenk, Hans-Rudolph and Andrei Bulakh, 2004, Minerals: Their Constitution and Origin, Cambridge, first edition, ISBN 978-0521529587
- Kostov, Ivan; Kostov, Ruslan I. (1999). Crystal Habits of Minerals. Sofia: Academic Publishing House "Prof. Marin Drinov". ISBN 9789546420602. OCLC 488807766.
| ||||||