Костурска епархија
Костурска епархија Ιερά Μητρόπολη Καστορίας | |
|---|---|
| Епархија | |
 Митрополијата во Костур | |
| Место | |
| Земја | Егејска Македонија, Грција |
| Митрополит | Калиник |
| Архијерејски намесништва | 12 |
| Седиште | Костур |
| Матична црква | Цариградска патријаршија (под управа на Грчката православна црква) |
| Мрежно место | |
| imkastorias.gr | |
Костурска епархија (грчки: Ιερά Μητρόπολη Καστορίας) — епархија на Цариградската патријаршија, управувана од Грчката православна црква, со седиште во градот Костур, Егејска Македонија.[1][2]
Од долунаведеното може да се види дека Цариградската патријаршија сето време претендирала врз териториите на Охридската архиепископија сè додека не успеала да го издејствува нејзиното укинување во 1767 г.
Историја
[уреди | уреди извор]Во IX век во Македонија имало 18 епископии потчинети на Солунската митрополија: Диоклетијанополската, Никиската, Ираклиската, Келиската, Едеската, Кастренската, Пелската, Евдоксиуполската, Аполониската, Апалската, Партикополската, Каличката, Киперската, Серската, Амфиполската, Неаполската, Делевската и Китроската. Се смета дека Кастренската била она што денес е Костурската.[3]
Во 1018 г. епархијата прешла во Охридската архиепископија и била нејзина првопрестолна епархија од 1020 г.[4] По српското освојување на Костур во XIV век епархијата ја изгубила титулата „првопрестолна“, со тоа што во хрисовулот на царот Стефан Душан за првопрестолик е наречен митрополитот Јован II Скопски, а во 1361 г. титулата ја носел Григориј Деволски. По крајот на српското владеење во 1380 г. титулата му е вратена на Костур, при што во 1383 – 1384 г. епископот Гаврил е наречен за првопрестолник.[5] Кон 1580-тите Костурската била единствената од 17-те епархии на Охридската архиепископија со статус на митрополија — останатите биле епископии.[6] Веројатно е дека повишувањето е направено во XVI век, бидејќи во 1481 г. Јосиф бил наречен за епископ, а во 1532 г. Акакиј бил наречен за митрополит.[7] Титулата на владиката гласела „Неговото Преосвештенство Премудриот и Богобојазлив Митрополит на Пресветата Костурска митрополија“. Костурскиот митрополит ја носел и титулата „Егзарх на цела Дарданија“.[8]
Според Николаос Сјокис помеѓу 1700 и 1773 г. од непознати причини седиштето на костурскиот митрополит е преместено во Клисура.[9]
По затворањето на Охридската архиепископија во 1767 г., Костурската, заедно со другите епархии на архиепископијата станала непосредно потчинета на Цариградската патријаршија, и така останала сè до 1928 г. Митрополитот ја носел титулата „Егзарх на цела и стара Бугарија“ (поради бугарските освојувања на Македонија), повикувајќи се на местото на епархијата во хиерархијата на Охридската архиепископија.[8][10] Подоцна титулата е заменета со „ипертим и егзарх на цела Македонија“. Епархијата го заземала 87. или, според други податоци, 83. место во хиерархијата на Патријаршијата.[11]
По основањето на Бугарската егзархија, Костур станал седиште и на егзархиски архијерејски намесник. Според „Католичка енциклопедија“ од 1908 г. во градот имало околу 10.000 Турци, Грци и Македонци, од кои на бугарската епископија ѝ припаѓале 2.224 семејства, 32 свештеници и 22 цркви.[12]
Владици
[уреди | уреди извор]- Костурски епископи и митрополити на Охридската архиепископија (до 1767 г.) и Цариградската патријаршија
| Име | Грчки | Години |
|---|---|---|
| Јован | Ιωάννης | во 1150 г., зачуван е негов печат[5] |
| Константин I Костурски | Κωνσταντίνος | споменат околу 1232 г.[13] |
| Гаврил Костурски | Γαβριήλ | наречен епископ и првопрестолник во ктиторскиот натпис на „Св. Атанас Музачки“ од 1383 – 1384 г.[5] |
| Јосиф Костурски | Ιωσήφ | 1481 г., епископ на Костур, Молиск и Населица |
| Акакиј Костурски | Ακάκιος | споменат на 16 јули 1532 и 1542 г.[6][14] |
| Методиј Костурски | Μεθόδιος | митрополит, споменат во декември 1544[6] или 1551 г. на натпис во „Пресв. Богородица Елеуса“[15] |
| Евтимиј I Костурски | Ευθύμιος | во 1564 г.[14] |
| Јоасаф Костурски | Ιωάσαφ | во 1565 г., учествувал на Цариградскиот собор на кој е соборен патријархот Јоасаф II[6][15][16] |
| Максим Костурски | Μάξιμος | споменат во 1572 г.[6][16] |
| Висарион Костурски | Βησσαρίων | споменат на 28 февруари 1577 г.[16] |
| Софрониј Костурски | Σωφρόνιος | 1578 - 1580 |
| Михаил Костурски | Μιχαήλ | пред 1594 г. |
| Нектариј Костурски | Νεκτάριος | митрополит, споменат во 1593 г. на натпис во „Св. Никола Митрополитски“[15] |
| Митрофан Костурски | Μητροφάνης | на почетокот на XVII век[17] |
| Харитон I Костурски | Χαρίτων | 1618 г.[6] |
| Јеротеј | Ιερόθεος | 1621 г. |
| Теофилакт Костурски | Θεοφύλακτος | 1622 г. |
| Харитон II Костурски | Χαρίτων | според различни извори најраната година е 1623, а најдоцната е 1639,[18] нејасно дали тој и Харитон I се една иста личност[6] |
| Кипријан | Κυπριανός | пристигнал во Русија во 1651 г.,[6] споменат од вторични извори без повикување на извори[19] |
| Арсениј Костурски | Αρσένιος | според различни извори, најраната година е 1641, а најдоцната е 1657,[20] во 1654 г. споменат на натпис во „Св. Никола Кирички“[21] |
| Герасим II Палада | Γεράσιμος | 1677 – 1686[6][22] |
| Давид Митилинец | Δαβίδ Μυτιληναίος | 1660 - 1694[21] |
| Дионисиј Мандука | Διονύσιος | 1694 – 1719, споменат на епитаф од 1707 г. во „Св. Никола Каривски“[8] |
| Хрисант Костурски | Χρύσανθος | споменат на натпис од 1727 во „Св. Јован Претеча Позерски“[8] |
| Евтимиј II Костурски | Ευθύμιος | во 1767 г. |
| Генадиј | Γεννάδιος | ? – 1793 |
| Антим Костурски | Άνθιμος | ? – 1799 |
| Неофит Костурски | Νεόφυτος | октомври 1799 – февруари 1835 |
| Атанасиј Митилинец | Αθανάσιος | февруари 1835 – јануари 1841 |
| Никифор I Костурски | Νικηφόρος | јануари 1841 – 28 јуни 1874 |
| Иларион Костурски | Iλαρίων | 16 јули 1874 – 30 април 1880 |
| Константиј Исаакидис | Κωνστάντιος | 30 април 1880 – 27 ноември 1882 |
| Кирил Димитријадис | Κύριλλος | 27 ноември 1882 – 11 октомври 1888 |
| Григориј Дракопулос | Γρηγόριος | 11 октомври 1888 – 10 октомври 1889 |
| Филарет Вафидис | Φιλάρετος | 10 октомври 1889 – 8 мај 1899 |
| Атанасиј Капуралис | Αθανάσιος | 3 јуни 1899 – 28 септември 1900 |
| Герман Каравангелис | Γερμανός | 21 октомври 1900 – 5 февруари 1908, основоположник на грчката вооружена пропаганда во Македонија |
| Јоаким Ваксеванидис | Ιωακείμ | 14 февруари 1908 – 15 јули 1911 |
| Јоаким Лептидис | Ιωακείμ | 2 август 1911 – 6 декември 1931 |
| Никифор Папасидерис | Νικηφόρος | 22 март 1936 – 14 август 1958 |
| Доротеј Јанаропулос | Δωρόθεος | 26 септември 1958 – 13 јули 1974 |
| Григориј Мајстрос | Γρηγόριος | 14 јули 1974 – 30 мај 1985 |
| Григориј Папуцопулос | Γρηγόριος | 21 ноември 1985 – 30 јануари 1996 |
| Серафим Папакостас | Σεραφείμ | 5 октомври 1996 – 29 декември 2020 |
| Калиник Георгатос | Καλλίνικος | 10 октомври 2021 - |
- Управници на Костурската егзархиска епархија
| Име | Години |
|---|---|
| јеромонах Сава Цеков | 1890 – 1895 |
| свештеник Трпо Поповски | 1895 – 1896 |
| архимандрит Козма Пречистански | 1896 – 21 декември 1897 |
| свештеник Никола Шкутов | 21 декември 1897 – 1902 |
| свештеник Григориј Попдимитров | 1902 – 1905 |
| архимандрит Методиј Димов | 1905 – 1907 |
| архимандрит Иларион Николов | 1907 – 30 ноември 1909 |
| архимандрит Панарет Наумов | 30 ноември 1909 – јуни 1913 |
Манастири
[уреди | уреди извор]Архијерејски намесништва и парохиски храмови
[уреди | уреди извор]
| Архијерејски намесништва и парохиски храмови | ||||
|---|---|---|---|---|
| Име | Нас. место | Грчки | Парохиска црква | Грчки |
| 1. Костурско | Костур | Καστοριά | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |
| „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |||
| „Св. Константин и Елена“ | „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“ | |||
| „Сите Светители“ | „Άγιοι Πάντες“ | |||
| „Св. Никанор“ | „Άγιος Νικάνωρ“ | |||
| Апоскеп | Απόσκεπος | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Шестево | Σιδηροχώρι | „Св. Атанасиј“ | „Άγιος Αθανάσιος“ | |
| Сетома | Κεφαλάρι | „Св. Наум“ | „Ὅσιος Ναούμ“[23] | |
| 2. Ајтоско | Ајтос | Αετός | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ |
| Горицко | Αγραπιδια | „Св. Харалампиј“ | „Άγιος Χαράλαμπος“ | |
| Долно Неволјани | Βαλτόνερα | „Св. Константин и Елена“ | „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“ | |
| Зелениче | Σκλήθρο | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Лехово | Λέχοβο | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Љубетино | Πεδινό | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Мокрени | Βαρυκό | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Невеска | Νυμφαίο | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Свети Тодор | Λιμνοχώρι | „Св. Димириј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Сребрено | Ασπρόγεια | „Св. Преображение“ | „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“[24] | |
| 3. Борботско | Борботско | Επταχώρι | „Св. Петка“ | „Αγία Παρασκευή“ |
| Висанско | Πευκόφυτο | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Жужел | Ζούζουλη | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Слатина | Χρυσή | „Св. Преображение“ | „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“[25] | |
| 4. Горенско | Горенци | Κορησός | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |
| Бобишта | Βέργα | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Б’мбоки | Σταυροπόταμος | „Св. Троица“ | „Αγία Τριάδα“ | |
| Горно Куманичево | Άνω Λιθιά | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Долно Куманичево | Κάτω Λιθιά | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Загоричани | Βασιλειάδα | „Воведение на пресв. Богородица“ | „Εισόδια της Θεοτόκου“ | |
| Клисура | Κλεισούρα | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |||
| Личишта | Πολυκάρπη | „Св. Варвара“ | „Αγία Βαρβάρα“ | |
| Лошница | Γέρμας | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Маврово | Μαυροχώρι | „Св. Варвара“ | „Αγία Βαρβάρα“ | |
| Олишта | Μελισσότοπος | „Св. Атанасиј“ | „Άγιος Αθανάσιος“ | |
| Чурилово | Άγιος Νικόλαος | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“[26] | |
| 5. Госненско | Госно | Λαχανόκηποι | „Св. Атанасиј“ | „Άγιος Αθανάσιος“ |
| Вичища | Νίκη | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Долени | Ζευγοστάσιο | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Езерец | Πετροπουλάκι | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Жужелци | Σπήλαια | „Св. Недела“ | „Αγία Κυριακή“ | |
| Забрдени | Μελάνθιο | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Лудово | Κρύα Νερά | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Ланга | Λάγγα | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Мангила | Άνω Περιβόλι | „Св. Атанасиј“ | „Άγιος Αθανάσιος“ | |
| Марчишта | Κάτω Περιβόλι | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Осничани | Καστανόφυτο | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Скумско | Βράχος | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Старичани | Καστανόφυτο | „Св. Благовештение“ | „Ευαγγελισμός της Θεοτόκου“[27] | |
| 6. Желгошко | Желегоже | Πεντάβρυσο | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |
| Брештени | Αυγή | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Галишта | Ομορφοκκλησιά | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Желин | Χιλιόδενδρο | „Рождество на пресв. Богородица“ | „Γέννηση της Θεοτόκου“ | |
| Изглибе | Ποριά | „Св. Петка“ | „Αγία Παρασκευή“ | |
| Псоре | Υψηλό | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Цакони | Τσάκωνη | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“[28] | |
| 7. Корештанско | Габреш | Γάβρος | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ |
| Брезница | Βατοχώρι | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Дреновени | Κρανιώνας | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Желево | Ανταρτικό | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Жервени | Άγιος Αντώνιος | „Св. Антониј“ | „Άγιος Αντώνιος“ | |
| Кономлади | Μακροχώρι | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Оштима | Τρίγωνο | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Поздивишта | Χαλάρα | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Рулја | Κώττας | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Смрдеш | Κρυσταλλοπηγή | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Статица | Μελάς | „Св. Евстатиј“ | „Άγιος Ευστάθιος“ | |
| Турје | Κορυφή | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Трново | Πράσινο | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Чрновишта | Μαυρόκαμπος | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“[29] | |
| 8. Нестрамско | Горен Нестрам | Άνω Νεστόριο | „Св. Архангели“ | „Ταξιάρχαι“ |
| Долен Нестрам | Κάτω Νεστόριο | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Грамошта | Γράμμος | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Граче | Πτελέα | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Дреничево | Κρανοχώρι | „Св. Бессребреници“ | „Άγιοι Ανάργυροι“ | |
| Котелци | Κοτύλη | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Омотско | Λειβαδοτόπι | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Пилкати | Μονόπυλο | „Св. Матрона“ | „Αγία Ματρώνα“ | |
| Радигоже | Αγία Άννα | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Слимница | Τρίλοφος | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Стенско | Στενά | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Тухол | Πεύκος | „Св. Петка“ | „Αγία Παρασκευή“ | |
| Јановени | Γιαννοχώρι | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“[30] | |
| 9. Реванско | Ревани | Διποταμιά | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |
| Горно Папратско | Άνω Πτεριά | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Грлени | Χιονάτο | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Долно Папратско | Κάτω Πτεριά | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Зеленград | Μεσόβραχο | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Калевишта | Καλή Βρύση | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Трстика | Ακόντιο | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Шак | Κομνηνάδες | „Рождество Богородично“ | „Γέννηση της Θεοτόκου“[31] | |
| 10. Тиолишко | Тиолишта | Τοιχίο | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ |
| Бапчор | Ποιμενικό | „Св. Ѓорѓи“ | „Άγιος Γεώργιος“ | |
| Блаца | Οξυά | „Св. Константин и Елена“ | „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“ | |
| Вишени | Βυσσινιά | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Кондороби | Μεταμόρφωση | „Св. Преображение“ | „Μεταμόρφωση του Σωτήρος“ | |
| Прекопана | Περικοπή | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Фотиништа | Φωτεινή | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Черешница | Πολυκέρασος | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“[32] | |
| 11. Рупишко | Рупишта | Άργος Ορεστικό | „Св. Нектариј“ | „Άγιος Νεκτάριος“ |
| „Св. Петка“ | „Αγία Παρασκευή“ | |||
| Бела Црква | Ασπροκκλησιά | „Св. Атанасиј“ | „Άγιος Αθανάσιος“ | |
| Витан | Βοτάνι | „Св. Јован Претеча“ | „Τίμιος Πρόδρομος“ | |
| Дупјак | Δισπηλιό | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Здралци | Αμπελόκηποι | „Успение на пресв. Богородица“ | „Κοίμηση της Θεοτόκου“ | |
| Костараџа | Κωσταράζι | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Марковени | Αμπελοχώρι | „Св. Спиридон“ | „Άγιος Σπυρίδων“ | |
| Песјак | Αμμουδάρα | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Семаси | Κρεμαστό | „Св. Атанасиј“ | „Άγιος Αθανάσιος“ | |
| Слимништа | Μηλίτσα | „Св. Димитриј“ | „Άγιος Δημήτριος“ | |
| Шкрапари | Ασπρονέρι | „Св. Илија“ | „Προφήτης Hλίας“[33] | |
| 12. Четирочко | Четирок | Μεσοποταμιά | „Св. Константин и Елена“ | „Άγιοι Κωνσταντίνος και Ελένη“ |
| Добролишта | Καλοχώρι | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Д’мбени | Δενδροχώρι | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“ | |
| Жупаништа | Λεύκη | „Св. Троица“ | „Αγία Τριάδα“ | |
| Косинец | Ιεροπηγή | „Св. Петка“ | „Αγία Παρασκευή“ | |
| Мањак | Μανιάκοι | „Св. Петка“ | „Αγία Παρασκευή“ | |
| Света Недела | Αγία Κυριακή | „Св. Недела“ | „Αγία Κυριακή“ | |
| Сливени | Κορομηλιά | „Воздвижение на Чесниот Крст“ | „Ύψωση του Τιμίου Σταυρού“ | |
| Тиквени | Κολοκυνθού | „Св. Никола“ | „Άγιος Νικόλαος“[34] | |
Традиционални парохии во Костур
[уреди | уреди извор]Од почетокот на XVII век Костур ги има следниве традиционални парохии:[35]
| Име | Грчки | Парохиска црква | Црква | Години |
|---|---|---|---|---|
| 1. Митрополитска или Еклезијархова | Μητροπόλεως ή Εκκλησιάρχου | „Успение на пресв. Богородица“ | Μητρόπολη | 1851 г., триипостасна |
| „Св. Архангели Митрополитски“ | Ταξιάρχης Μητροπόλεως | X век (I фаза), 1359/1360 г. (II фаза), прва половина на XV век (III фаза) | ||
| „Св. Никола Касниѕки“ | Άγιος Νικόλαος Κασνίτζης | втора половина на XII век | ||
| „Св. Атанас Музачки“ | Άγιος Αθανάσιος Μουζάκη | 1383/1384 г. | ||
| „Св. Јован Претеча Митрополитски“ | Άγιος Ιωάννης Πρόδροµος | втора половина на XIV век | ||
| „Св. Тројца“ | Άγιοι Τρεις | 1400/1401 г. | ||
| „Св. Никола Каравидски“ | Άγιος Νικόλαος Καραβιδά | 1539 г. (I фаза), 1656/1657 г. (II фаза) | ||
| „Пресв. Богородица Митрополитска“ | Παναγία Μητροπόλεως | XVI век | ||
| 2. Драготска | Δραγωτά | „Св. Петка Драготска“ | Αγία Παρασκευή | 1899 г. |
| „Св. Никола Петритски“ | Άγιος Νικόλαος Πετρίτης | втора половина на XIV век | ||
| „Св. Никола Драготски“ | Άγιος Νικόλαος Δραγωτά | втора половина на XIV век | ||
| 3. Каридска | Καρύδη | „Св. Андреја Каридски“ | Άγιος Ανδρέας Καρύδη | XIX век |
| „Св. Никола Каридски“ | Άγιος Νικόλαος Καρύδη | 1712 г. | ||
| „Св. Бессребреници Каридски“ | Άγιοι Ανάργυροι Καρύδη | 1864 г. | ||
| 4. „Свети Тома“ или Музевичка | Αγίου Θωµά ή Μουζεβίκη | „Св. Тома“ | Άγιος Θωµάς | 1876 г. |
| „Св. Никола Теологинин“ | Άγιος Νικόλαος αρχόντισσας Θεολογίας | втора половина на XV век (I фаза), 1663 г. (II фаза) | ||
| „Св. Ѓорѓи Музевички“ | Άγιος Γεώργιος | XVI век (I фаза), XVII век (II фаза) | ||
| „Пресв. Богородица Музевичка“ или „Св. Мина“ | Παναγία Μουζεβίκη ή Άγιος Μηνάς | 1654 г. | ||
| 5. Сервиотска | Σερβιώτη | „Св. Апостоли Сервиотски“ | ∆ώδεκα Απόστολοι Σερβιώτη | 1857 г. |
| „Пресв. Богородица Расовска“ | Παναγία Ρασιώτισσα ή Βλεχέρνα | прва половина на XV век (I фаза), XVI век (II фаза) | ||
| „Св. Јован Богослов“ | Άγιος Ιωάννης Θεολόγος | XVI век (I фаза), XVIII век (II фаза) | ||
| „Св. Недела Галиотрипска“ | Αγία Κυριακή στις Γκαλιότρυπες | XIX век | ||
| 6. Елеуска | Ελεούσας | „Пресв. Богородица Елеуса“ | Παναγία Ελεούσα | 1551 г. (I фаза), XX век (II фаза) |
| „Св. Стефан“ | Άγιος Στέφανος | IX век | ||
| „Св. Алпиј и св. Стилијан“ | Άγιος Αλύπιος και Στυλιανός Ελεούσας | XIII или XIV век | ||
| „Св. Димитриј Елеуски“ | Άγιος ∆ηµήτριος Ελεούσας | втора половина на XIII век, 1608/1609 г. | ||
| „Св. Андреја Русулски“ | Άγιος Ανδρέας Ρουσούλη | прва половина на XV век | ||
| „Св. Спиридон“ | Άγιος Σπυρίδων | втора половина на XV век (I фаза), XX век (II фаза) | ||
| „Св. Ѓорѓи Политиски“ | Άγιος Γεώργιος Πολιτείας | средновековие (I фаза), XVIII век (II фаза) | ||
| „Св. Никола Томанов“ | Άγιος Νικόλαος άρχοντα Θωµάνου | 1638/1639 г. | ||
| „Св. Апостоли Елеуски“ | Άγιοι Απόστολοι Πέτρος και Παύλος | 1547 г. | ||
| „Св. Ѓорѓи Елеуски“ | Άγιος Γεώργιος | XIX век, парохиска од 1905 г. | ||
| „Св. Варвара“ | Αγία Βαρβάρα | 1939 г. | ||
| 7. Бессребреничка | Αγίων Αναργύρων | „Св. Бессребреници Гимназиски“ | Άγιοι Ανάργυροι Γυµνασίου | XVI век (I фаза), XVIII век (II фаза) |
| „Св. Никола Евпраксиин“ | Άγιος Νικόλαος Μοναχής Ευπραξίας | 1458/1486 г. (I фаза), XVII век (II фаза) | ||
| „Св. Никола и св. Харалампиј“ | Άγιος Νικόλαος και Άγιος Χαράλαµπος | XVII век | ||
| „Пресв. Богородица Бессребреничка“ | Παναγία | втора половина на XV век, 1634/1635 г. | ||
| „Св. Атанас Бессребренички“ | Άγιος Αθανάσιος | 1844 г. | ||
| 8. Икономска | Οικονόµου | „Св. Петка Икономска“ | Αγία Παρασκευή | 1884 г. |
| „Пресв. Богородица Куполна“ | Παναγία Κουµπελίδικη | IX век (I фаза), 1495 г. (II фаза), XVII век (III фаза) | ||
| „Св. Архангели Гимназиски“ | Ταξιάρχης Γυµνασίου | XI век (I фаза), XVII век (II фаза) | ||
| „Св. Димитриј Икономски“ | Άγιος ∆ηµήτριος Καραβιδά | средновековие (I фаза), втора половина на XV век (II фаза) | ||
| „Св. Алпиј Икономски“ | Άγιος Αλύπιος | средновековие (I фаза), прва половина на XV век (II фаза) | ||
| „Св. Никола Магалски“ | Άγιος Νικόλαος Μαγαλειού | 1504/1505 г. | ||
| „Пресв. Богородица Апостолачка“ | Παναγία Οικονόµου | 1606 г. | ||
| 9. Евраидска | Εβραΐδος | „Пресв. Богородица Евраидска“ | Παναγία Ζωοδόχου Πηγής | 1840 г. |
| 10. „Свети Лука“ | Αγίου Λουκά | „Св. Лука“ | Άγιος Λουκάς | 1840 г. |
| „Св. Никола Џоџов“ | Άγιος Νικόλαος Τζώτζα | втора половина на XIV век | ||
| „Пресв. Богородица Пројавена“ | Παναγία Φανερωµένη | втора половина на XIV век | ||
| „Св. Архангели Позерски“ | Ταξιάρχης | 1622 г. (I фаза), 1895 г. (II фаза) | ||
| „Св. Јован Претеча Позерски“ | Άγιος Ιωάννης Πρόδροµος | 1701 и 1727 г. | ||
| 11. „Свети Пантелејмон“ или Варлаамска | Αγίου Παντελεήµονα ή Βαρλαάµ | „Св. Пантелејмон“ | Άγιος Παντελεήµων | 1857 г. |
| „Св. Бессребреници“ | Άγιοι Ανάργυροι | XI век | ||
| „Св. Никола Кирички“ | Άγιος Νικόλαος Κυρίτζη | втора половина на XIV век (I фаза), XVII век (II фаза) | ||
| „Св. Ѓорѓи на Ридот“ | Άγιος Γεώργιος Βουνού | втора половина на XIV век (I фаза), 1651 г. (II фаза) | ||
| „Воведение на пресв. Богородица“ | Παναγία Τσατσιαπά | 1613/1614 г. | ||
| „Св. Димитриј Варлаамски“ | Άγιος ∆ηµήτριος | 1882 г. | ||
| „Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ | Άγιος Θεόδωρος | 1882 г. | ||
| „Св. Преображение“ | Μεταμορφώσεως του Σωτήρος, Άη Σωτήρας | 1916 г. | ||
Наводи
[уреди | уреди извор]- ↑ Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας[мртва врска]
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
- ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 25. Посетено на 18 септември 2014.
- ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 27. Посетено на 18 септември 2014.
- 1 2 3 Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 34. Посетено на 18 септември 2014.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Снегаров, Иван (1995) [1932]. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2 (Второ фототипно. изд.). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. стр. 175. ISBN 954-430-345-6.
- ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 35. Посетено на 18 септември 2014.
- 1 2 3 4 Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 42. Посетено на 18 септември 2014.
- ↑ Καραθανάσης, Αθ (2004). „Νικόλαος Δημ. Σιώκης, Η ιστορία και τα κειμήλια των ιερών ναών Αγίου Νικολάου και Αγίου Δημητρίου Κλεισούρας Καστοριάς“ (PDF). Μακεδονικά. 34: 444.
- ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 33. Посетено на 18 септември 2014.
- ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 43. Посетено на 18 септември 2014.
- ↑ „Castoria“. Catholic Encyclopedia. Посетено на 22 септември 2014.
- ↑ Снегаров, Иван (1995) [1924]. История на Охридската архиепископия, т.1 (Второ фототипно издание. изд.). София: Академично издателство „Марин Дринов“. стр. 218–219. no-break space character во
|pages=во положба 4 (help) - 1 2 Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 109. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста
|doi=(help). Проверете ги датумските вредности во:|year=(help) - 1 2 3 Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 36. Посетено на 18 септември 2014.
- 1 2 3 Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 110. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста
|doi=(help). Проверете ги датумските вредности во:|year=(help) - ↑ „Η Οθωμανική Μακεδονία (τέλη ΙΔ' – τέλη ΙΖ' αιώνα)“. Архивирано од изворникот на 2012-01-27. Посетено на 2011-02-09.
- ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 113. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста
|doi=(help). Проверете ги датумските вредности во:|year=(help) - ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 108. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста
|doi=(help). Проверете ги датумските вредности во:|year=(help) - ↑ Καρύδης, Σπύρος Χρ (2005 – 2006). „Η μητρόπολη Καστοριάς τον 16ο και 17ο αιώνα. Προσθήκες και διορθώσεις στον επισκοπικό της κατάλογο“ (PDF). Μακεδονικά. Θεσσαλονίκη. 35: 114. doi:http://dx.doi.org/10.12681/makedonika.5 Проверете ја вредноста
|doi=(help). Проверете ги датумските вредности во:|year=(help) - 1 2 Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 39. Посетено на 18 септември 2014.
- ↑ Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν (2009). Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους (PDF). Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. стр. 38. Посетено на 18 септември 2014.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Καστοριάς“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Αετού“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Επταχωρίου“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Κορησσού“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Λαχανόκηπων“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Πενταβρύσου“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Κορεστείων“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Νεστορίου“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Διποταμίας“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Τοιχιού“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Άργους Ορεστικού“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ „Αρχιερατική Περιφέρεια Μεσοποταμίας“. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας. Посетено на 23 јуни 2017.
- ↑ Συλλογικό (2013). Οι εκκλησίες της Καστοριάς, λήμμα στην: Μεγάλη Ορθόδοξη Χριστιανική Εγκυκλοπαίδεια, τ. 9. «Στρατηγικές Εκδόσεις, Ιω. Φλώρος». стр. 491–494. ISBN 978-960-8094-82-6. Посетено на 24 март 2017. no-break space character во
|pages=во положба 4 (help)
Надворешни врски
[уреди | уреди извор]- Мрежно место на Костурската епархија (грчки)
- Љоровски Вамваковски, Димитар (2017). Германос Каравангелис. Грчката пропаганда во Костурската епархија (1900 – 1903) (PDF). Скопје: Институт за национална историја.