Киселински оксид

Од Википедија — слободната енциклопедија

Киселински оксидоксид кој или произведува киселински раствор при додавање во вода, или делува како акцептор на јони на хидроксид кои ефикасно функционираат како Луисова киселина. Киселинските оксиди обично имаат ниска pKa и може да бидат неоргански или органски. Често се среќава јаглерод диоксид кој произведува киселински раствор (и создавање на јаглеродна киселина) кога се раствора.[1]

Киселоста на оксидот може разумно да се претпостави од неговите придружни состојки. Помалку електронегативните елементи имаат тенденција да формираат основни оксиди како што се натриум оксид и магнезиум оксид, додека повеќе електронегативните елементи имаат тенденција да произведуваат кисели оксиди како што се гледа со јаглерод диоксид и фосфор пентооксид. Некои оксиди како алуминиумските оксиди се амфотерични.[2]

Киселите оксиди претставуваат ризик-фактор за животната средина. Сулфурот и азотните оксиди се сметаат за загадувачи на воздухот бидејќи реагираат со атмосферската водена пареа при што создаваат кисели дождови.

Примери[уреди | уреди извор]

Јаглеродната киселина е илустративен пример за Луисовата киселост на киселинскиот оксид.

CO2 + 2OH ⇌ HCO3 + OH ⇌ CO3 2− + H2O

Ова својство е клучна причина за чување на алкалните хемикалии добро затворени од атмосферата, бидејќи долготрајната изложеност на јаглерод диоксид во воздухот може да го деградира материјалот.

  • Хром триоксид, кој реагира со вода формирајќи хромна киселина
  • Динитроген пентооксид, кој реагира со вода и формира азотна киселина
  • Манган хептоксид, кој реагира со вода формирајќи перманганска киселина

Дополнителни примери[уреди | уреди извор]

Алуминиум оксид[уреди | уреди извор]

Алуминиум оксид (Al2O3) е амфотеричен оксид; може да дејствува како база или киселина. На пример, со база ќе се формираат различни алуминатни соли:

Al2O3 + 2 NaOH + 3 H2O → 2 NaAl(OH)4

Силициум диоксид[уреди | уреди извор]

Силикон диоксидот е кисел оксид. Ќе реагира со силни основи за да формира силикатни соли.[3]

Силициум диоксид е анхидрид на силициумова киселина:

Фосфорни оксиди[уреди | уреди извор]

Фосфор (III) оксид реагира за да формира фосфорна киселина во вода:

P4O6 + 6 H2O → 4 H3PO3

Фосфор (V) оксид реагира со вода и дава фосфорна (v) киселина:

P4O10 + 6 H2O → 4 H3PO4

Фосфор триоксид е анхидрид на фосфорната киселина:

Фосфор пентооксид е анхидрид на фосфорната киселина:

Сулфурни оксиди[уреди | уреди извор]

Сулфур диоксидот реагира со вода за да формира слаба киселина, сулфурна киселина:

SO2 + H2O → H2SO3

Сулфур триоксид ја формира силната киселина сулфурна киселина со вода:

SO3 + H2O → H2SO4

Оваа реакција е важна во производството на сулфурна киселина.

Оксиди на хлор[уреди | уреди извор]

Хлор(I) оксид реагира со вода за да формира хипохлорна киселина, многу слаба киселина:

Хлор (VII) оксид реагира со вода за да формира перхлорна киселина, силна киселина:

Cl2O7 + H2O → 2 HClO4

Железни оксиди[уреди | уреди извор]

Железо (II) оксид е анхидрид на воден железен јон:

Оксиди на хром[уреди | уреди извор]

Хром триоксидот е анхидрид на хромната киселина:

Оксиди на Ванадиум[уреди | уреди извор]

Ванадиум триоксид е анхидрид на ванадозна киселина:

Ванадиум пентооксид е анхидрид на ванадинска киселина:

Поврзано[уреди | уреди извор]

Наводи[уреди | уреди извор]

  1. David Oxtoby; H. P. Gillis; Alan Campion. Principles of Modern Chemistry (7. изд.). Cengage Learning. стр. 675–676. ISBN 978-0-8400-4931-5.
  2. Chang, Raymond; Overby, Jason (2011). General chemistry: the essential concepts (6. изд.). New York, NY: McGraw-Hill. ISBN 9780073375632. OCLC 435711011.
  3. Comprehensive Chemistry Volume 1. 113, Golden House, Daryaganj, New Delhi - 110002, India: Laxmi Publications. 2018. стр. 6.13. ISBN 978-81-318-0859-7.CS1-одржување: место (link)