Извици во македонскиот јазик

Од Википедија — слободната енциклопедија

Извиците се неменливи зборои со коишто искажуваме разни чувства и желби, а исто така изговарање и/или толкување на разни звуци.

Значење и користење[уреди | уреди извор]

Извиците се делат на:[1]

  • За изразување на чувство и желби
Примери
оф их уф туф еј
  • За повикување кои се употребуваат при својски однос, а некои пак се и знак на грубост
Примери
бе а бе бре
Примери
фиу плус крц туф

Поврзано[уреди | уреди извор]

Наводи[уреди | уреди извор]

  1. Кепески, Круме (1946). Македонска Граматика. Скопје: ДРЖАВНО КНИГОИЗДАТЕЛСТВО НА МАКЕДОНИЈА СКОПЈЕ 1946. стр. 66–67.