Гоцев Врв
| Гоцев Врв | |
|---|---|
| Гоцев връх / Τσολιάς | |
Гоцев Врв | |
| Највисока точка | |
| Надм. вис. | 2.212 м |
| Координати | 41°22′37″N 23°37′14″E / 41.3770°N 23.6206°E |
| Друго име | Гоцев връх / Τσολιάς |
| Географија | |
| Место | Светиврачко, Пиринска Македонија Валовишко/Драмско, Егејска Македонија |
| Матичен венец | Славјанка |
Гоцев Врв (бугарски: Гоцев връх; до 1942 г. Али Ботуш, од 1946 до 1951 г. Алиботуш[1]; грчки: Τσολιάς – Цољас, Αλή Μποτούς – Али Ботуш) — највисокиот врв на планината Славјанка (Али Ботуш) на границата помеѓу Пиринска и Егејска Македонија. Висок е 2.212 м.
Местоположба
[уреди | уреди извор]Врвот се издига на главното планинско било на југозапад од Голем Царев Врв и на исток од врвот Шабран. На северозапад од Гоцев Врв се наоѓа големата карстна вдлабнатина наречена Сухото Езеро. Врвот е масивен, оцртан од југоисток со висока карпеста стрмнина Козјата Стена. Сочинет е главно од протерозојски мермери. Почвата е тенка кафеава шумска. Падините се обраснати со високопланинска тревна растителност. Се среќаваат многу ендемски растенија. По билото поминува државната граница меѓу Бугарија и Грција. Југоисточно од врвот стои граничната пирамида бр. 100.[2]
Име
[уреди | уреди извор]До 1951 г. врвот го носел името Али Ботуш. Новото име му е дадено во чест на големиот македонски револуционер Гоце Делчев.
Туризам
[уреди | уреди извор]Гоцев Врв е вклучен во иницијативата „Освојувач на 10-те планински првенци“ на Бугарскиот турстички сојуз. Печат има во планинарските домови „Славјанка“ и „Извора“.
Искачување
[уреди | уреди извор]Главни приоди за искачување на врвот се планинарските домови „Славјанка“ (над с. Парил) и „Извора“ (над с. Петрово), како и селото Караќој во Драмско од егејска страна.
Поврзано
[уреди | уреди извор]Наводи
[уреди | уреди извор]- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ (2015). Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София: Книгоиздателска къща „Труд“. стр. 62. ISBN 978-954-398-401-5.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград: Редакция „Енциклопедия“. 1995. стр. 230. ISBN 954-90006-1-3.

