Разговор:Кирил Прличев

Содржината на страницата не е поддржана на други јазици.
Од Википедија — слободната енциклопедија

== Ставот на Кирил Прличев за населението на Македонија ==

Цитати од "Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година)", Софиjа, 1918 г.:

Глава прва
Хуриета и балканската война от 1912 година:
Фактите останаха по-силни от желанията и очакванията, турчинътъ се видя обезличен и деградиран от приравняването му с христианина, а българинът, ако правеше баланс между стар и нов турски режим правеше го като реалист, с оглед към осезателните и непосредствени факти, а именно: В отоманския парламент българския елемеит можеше да се представлява само доколкото това допускаше комитета „Иттихад ве Тереки".
Българските революционни чети - партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците
Навсякъде съюзниците бяха улеснявани от четите и милицията на революционната организация, навсякъде предоставено им бе на разполжение всичко, каквото македонският българин бе грижливо скътал за тоя тържествен час.
След привършване на военните действия и настаняването им в Македония сърбите неприязненно се отнасят спрямо българското население:
Но още при влизането си в Македония сърбите не скриха своето неприязнено настроение спрямо българското население в страната.
Наcелението реагира още от първия ден. Изложения до българското правителство и българския цар:
Когато положението на българското население в страната почна да става нетърпимо, когато сърбите, бързайки да се приготвят и осигурят за очакваните от тях събития, бяха сключили тайно още през ноември 1912 г. своя отделен съюз с Гърция, насочен срещу съюзна България, тогава от всички градове на Македония, заети от сръбските войски, се отправиха до българското правителство и до Българския цар изложения, в които въз основа на изтъкнатите в тях факти, сочат се признаците по които може вече да се съди за явното намерение на сърбите да изменят на България, като не напуснат не само спорната, но също тъй и неспорната зона.
Междусъюзнишката война и последствията и: открито преследване на всичко българско - език, училища, черкви, учители, свещенници, владици, граждани, селяни; биене, затвор, заточение. Конкретни случаи:
Но нищо не бе в състояние да опомни забравилите се от леките успехи сърби, нищо не можеше да ограничи апетита им за българска земя и зловещата война между довчерашните съюзници се наложи един ден по фатален начин. И сега, като следствие от неизбежната междусъюзнишка война всичко българско бе подложено на открито и безпощадно преследване. За българщината в Македония настъпиха черни дни, които по своята грозота надминаха и най-мрачния период от стария и нов режим на султаните.

Мислам дека нема потреба од повеќе цитати, ставот на Кирил Прличев е јасен и недвосмислен. Таа позициjа на Прличев требва да наjде место во статиjата ако овде сеуште се во сила правилата на Википедиjа. Поздрави, Бобан Крумески 13:42, 7 јуни 2009 (UTC)

Прашам како е можно ставовите на самиот Кирил Прличев да се бришат од Рашо со аргументот "спам"? Неразбирливо. Бобан Крумески 13:58, 7 јуни 2009 (UTC)